|
Дайте шанс на... войната
Красимир Иванджийски
Сред оценките за писаното от мен преобладават крайните. На които не се харесвам, пишат, че съм последният пропагандист на поколението на 60-те години и че не трябва да ми се вярва. Не разбирам защо трябва да ме четат, за да ми съобщят, че не трябва да ме четат.
На които се харесвам, ме хвалят като публицист, който пише по-добре и от дявола и като най-влиятелното перо на България.
Предпочитам вторите. По-приятно е да те хвалят. Още повече, че отдавна съм привърженик на истинските истини, от които и най-истинската е поне малко неистинска. Заради това и до днес не мога да разбера защо китайската храна е най-лоша в Китай, защо в Куба пурите са само за чужденците, а в Русия комунизмът на бившия СССР е нелегален.
След този увод вероятно се досещате, че отново ще става дума за голямата политика.
След 11 септември прогнозирах какво ни очаква. Не сбърках много. Сега, след операцията срещу Ирак, бих могъл да напиша, че тя е само епизод от започналата грандиозна война, която, според инициаторите й, трябва да продължи десетки години и да включи целия свят.
Ако е така, особено тревожна става ситуацията около Северна Корея и симптомите, че САЩ вървят към нов конфликт. Преговорите за мирно уреждане не са в сценария на Белия дом. Данните за ядрения потенциал на КНДР отново са спорни, както и при Ирак. Но какво значение има това? Буш и Блеър вече се оправдаха заради лъжите си, че ще бъдат ... оправдани от историята и бога.
Присвояването на тази позиция не е резултат от слабоумие. То е закономерно. Започналата война се води в мащаба на цялата планета. Глобализирането покрива целия свят. Войната е негов резултат, а финансовото забогатяване от нея е много по-бързо.
Започна войната за преразпределението на гигантски ресурси. Перспективата засега е, че финансовият елит на САЩ и на другите държави на така нареченото свръхобщество ще спечелят. По този път ще има много “горещи” и “студени” епизоди. Поредният може да е в Северна Корея, защото САЩ се приближават с него плътно до ... Китай.
Основното събитие на XXI век трябва да е разгромът на азиатския комунизъм, начело с Китай. След като САЩ се справиха със СССР и Източна Европа, сега на дневен ред е Китай. Дневният ред обаче е с исторически параметри, което означава, че решителната атака трябва да се проведе някъде към средата на XXI век. Дотогава САЩ трябва да решат окончателно въпроса с мюсюлманския свят, Русия, Япония и Европа.
За близките 10 години заплахата от ислямския свят и Русия почти е неутрализирана.
След войната с исляма ще приключи и измислената от САЩ война срещу тероризма. Тогава на преден план ще излезе “заплахата” от Китай, който до 20 години вече ще е основен съперник на САЩ по икономическа и финансова мощ.
Задачата за САЩ е почти невъзможна. Заради това спрямо Китай едва ли ще се ограничат до средствата, които бяха използвани за разгрома на СССР. Възможна е гореща война с най-ново оръжие. Дотогава Америка трябва да защити територията си срещу ядрена атака чрез антиракетната си система и да въведе на въоръжение ядрено оръжие с минимална радиоактивност. След решаването на “проблема” с КНДР, към 2010 г. САЩ вече ще са на границата с Китай. Междувременно ще раздробят азиатското пространство и ще скарат Китай, Индия, Виетнам, Пакистан и Япония.
По всичко изглежда, че на Русия е определена важна роля в операцията срещу Китай. Тя трябва да стане главният антикомунистически бастион срещу Китай, като основното сражение ще се състои в пространствата на Сибир. Започналата атака срещу Путин от страна на олигарсите засега е само опипване на почвата.
Но нещата с Китай са много по-сложни. До внедряването на агенти за влияние, като Горбачов и Елцин, ще минат поне 10 години. От друга страна обаче, налице са някои признаци за китайска “перестройка”, т.е. вътрешен демонтаж на системата. Някои експерти твърдят, че започва китайски “застой”, аналогичен като при Брежнев, че се появява привилегированата класа на партийно-икономическата върхушка, все важни крачки към разгрома на Китай.
На пръв поглед това е безумие. Но, замислете се, кой преди две години можеше да предвиди “Операция 11 септември”, Осама и Саддам? Нещата отдавна са излезли от рамките на логиката и предвидимото.
Дълбоко се съмнявам в изпълнимостта на този сценарий. По-скоро съм привърженик на тезата, че краят на Американската империя е започнал и че ресурсите й ще се изчерпят по-бързо от разпростирането на центробежните й сили, като борбата, вместо на Изток, ще се пренесе в дълбините на самото западно общество. Освен това и конфликтите между САЩ, Европа, Русия ще се изявят по-бързо от атаката срещу Китай.
Все по-важен става антиглобализмът. Засега той не осъзнава силата си на политически фактор. Но реално втората суперсила в света, наред със САЩ, вече е именно антиглобализмът. Тази вътрешна опозиция ще се стабилизира постоянно. Това ще бъде дълга ерозираща война, която САЩ не могат да спечелят.
На трето място е започналата битка срещу информационния монопол на САЩ. За специалистите по теорията на комуникирането не е тайна, че западните медии сега използват методите на нацистите от Ваймарската република и от агитационните кампании на Третия райх. Не става дума само за изработените от нацистите технологии, а за възприемането на народа като тълпа, която трябва да се управлява чрез инстинктите и масовото оглупяване. Дали си давате сметка, че повечето български медии сега работят по същия принцип? Ще припомня, че нацистката пропаганда работеше със следните директиви: да се избягват абстрактните идеи и да се въздейства на инстинктите, да се повтарят едни и същи идеи и да се натрапват мисловни стереотипи, да се дава само едната страна на аргументацията, постоянно да се критикуват враговете, като един от тях да е винаги на мушката.
Заради това изключително важно става създаването на Световна информационна съпротива срещу монополизирането на информационния пазар от такива гиганти като CBS, ABC, NBC и Fox. Това вече не е монопол, а олигопол.
Радостно е, че дерегулирането на медийния пазар съвпада с рязко спадащото обществено доверие в тях, което се отнася и за България. Все повече хора разбират, че съвременните медии отдавна не са четвъртата власт, която трябва да контролира другите три с мандата на обществото, а са неделима част от политическия естаблишмент.
Ще спечелят ли САЩ тези войни? Изключено. Освен ако не ликвидират цялото човечество. Но с това ще ликвидират и себе си.
В средата на 80-те години, в рамките на акцията USA-Africa, най-добрите американски вокалисти изпяха We are the World (Ние сме светът) и призоваха “да започнем да даваме на другите” - Let’s start giving. Светът онемя.
Но Америка не започна да дава. Обратното. Днес тя е държавата, която от всички глаголи признава само “взимам”.
Какво става с теб, Америко?
И няма ли да се стигне до парадокса, че именно войната ще е шансът за човечеството.
Язък за боята !
|
TOP SECRET
