Пет червени точки за българския неемигрант.

Сигурност и благоденствие – това са двата фактора на които се радва българския неемигрант в последното шестдесетилетие. Тълкуването на тези две думи е достатъчно обширно, за да подсили удоволствието и гордостта от собствената националност. Историята на всеки един пред граница е коренно различна, но в един аспект се покрива апелационно, а именно с общата истина, че
очарованието идва от една или друга българска реалност.

Може ли да не ги оправдаем ?

За по-дълбок анализ (well is a deep subject) трябва да се разгледат, даже и да се преразгледат културно – моралните ценности на повечето (даже на всички) българи в България. Има доста ясна тенденция, подчертана във форумите на дира която може да материализира, (сублимира, евиденцира, конфирмира, интерполира, екстраполира) следните заключения:

1. Българина пред граница е строго алтруистичен и високо морален. За него съществуват само и единствено национални добродетели и отговорности. Доста често заблудените емигранти считат, че патриотизма е качество на “добрите”, комунисти*, на представителите на националноотговорния капитал, които лумпените невъзвръщенци незаслужено наричат бандити, депутати, министри или мутри. Тези стари призраци гонят чуждестранните сънища на лумпените предатели. Те са страхливи, а “Страх лозе пази” – пази дори спомени, приятели и роднини. Страх, заедно с АК47, взривни устройства и бухалки за бейзбол (ах това гнило западно влияние) пазят също така и корумпирани партийни секретари, охранителни босове, сутеньори, дилъри на наркотици и плиткоумни, но крадливи министри и депутати, които изобилстват навсякъде извън милата ни Родина.

2. Българина пред граница има тежък бизнесменски, интелектуалски, патриотичен и филанторпичен манталитет. Неговите разсъждения опират до максимата “в България мога да си позволя това**, а там не мога” – значи съм на правилното място. След време животът в процъфтяваща България води до масово облагородяване и ежедневни актове на алтруистично мислене, които се изразяват в изключително културни прояви на населението като масово дарителство на големи суми за фондации и благотворителни организации и други самоизтърквания, които са най-малкото дипломатични, да не кажем даже по-възвишени.

3. Българина пред граница има един точен приоритет, а именно - задоволяването на тънкото черво – той никога не мисли за дебелото такова. В ръцете си държи каруцарска терца, която размята в играта на белот с надменните задокеански копелдаци, но на тях с пролетарски плам ще кажем да си заврат техните кент-флъшове там, дето слънце не свети.
Населението (на Н.В. поданниците) на република България ежедневно се наслаждава на няколко важни фактора като безспорна свобода (да бъдеш обран в къщата си, пребит с бухалка или да работиш за 10 лева цял ден), социална независимост (да, нашата родина е независима както от Ангола, така и от Мозамбик) и справедливост, както и блестяща професионална реализация (тук злите имигрантски езици ще кажат, че може би се имат предвид кариери като охранител, силов застраховател, магистрална проститутка, докато техния мизерен избор се свежда до Pizza Hut, някой ресторант или поредната чиновническа работа в малка талашитена кутийка – бюро и компютър ).
Реално успелите са много!

4. Българина пред граница независимо от цялото разстояние (Бог високо, цар далеко) има точно и реално мнение за това което става в родината, както и зад океана – него никога не са го лъгали партийни кандидати, да не говорим пък за пословичната акуратност и безпристрастност на българските мас медиа. Той не се срамува да го изразява като подчертава личният си капацитет с факта, че е в България – тоест той знае и може. Дете на местната (суб)култура. В действителност милионен прототип на един герой от наш Алеко Константинов – Дочоолу или Гочоолу – изберете сами.

5. Българина пред граница обича да се прекланя пред България която го е хранила с картофени обелки и кучешка радост, обличала го е с дънки от Кореком и гумени цървули и му е дала вероятно и “безплатно” образoвание (първи предмет в дипломата за висше образование – научен комунизъм). Родината има всички заслуги за това, че той е успял да се реализира (барман, плод-зеленчукар, охранител, келнер, шофьор на депутат, масажистка...), нищо, че малко го е мързяло е да работи или е бил твърде перспективен като характер (тъпите американци викат на нещо подобно overqualified). Харесва му да си има предмети, с които да се гордее и доста често цитира икономическо състояние, имена на партии и хора на министерски постове като фактори които са съдействали за неговото всяческо преуспяване. Да, той обича литературата, изкуството, музиката (поп-фолк), театъра, та поради това и понякога драматизира без да се замисля за милиардите реално успели българи – милионери в турски лири - които не са замесени в параноичните конспирационни сенки на черносотническата емиграция.

Още много може да се пише за българина пред граница, защото на въпросът
”Дали съмият той заслужава това внимание?” отговора е еднозначен.
Всеки сам може да си прецени !


* (както е известно, това са мъртвите комунисти)
** “това” варира от убийства, взломни кражби, взривявания и заграбване, и разпореждане с чужда собственост до разхождане на свобода с десетки “висящи” дела


“Give me your tired, your poor,
Your huddled masses yearning to breathe free,
The wretched refuse of your teeming shore.
Send these, the homeless, tempest-tost to me,
I lift my lamp beside the golden door"


Eat shit and die, KDK.