Преразказът с елементи на разсъждение е интересен похват, наистина.
Но все пак нещата пак остават да витаят във въздуха - такова е впечатлението ми от постинга ти. Тук става въпрос за цял живот или поне за голяма част от него - човек трябва да прецени кое е по-важно и след като смята, че може да зареже приятелите си, да не плаче за тях, когато му стане трудно, нали?
Иначе ми приписваш неща, които липсват в изказването ми. Не искам да спирам никой да върши това, което ще го направи щастлив. Можеш да бъдеш сигурен, че думите ми са напълно сърдечни.
...Разбира се, че не всички имат илюзии по въпроса с Америка - затова казвам "всички, които познавам".

А за латиницита ще се оплаквам колкото си искам - помисли, преди да даваш съвети.

Поздрави.