Re: От крайност в крайност, / Общества / Българи извън България / Българи в Америка

Ми аз да не грабя някой като не работя - със свекъра ми изобщо не говоря, че ме е страх
той и доведената му дъщеря и децата и да не ме вземат нещо на мерник, че място
няма да си намеря, нито в САЩ, нито в България. Горкия ми свекър все си мисли, че един ден нещо ще искам от него,
а аз го уверих устно, че нищо не искам, но те не могат да разберат такава откровенност,
защото не е типична за тяхната култура и са нащрек. Имам един "сиблинг" в България
от който също ме е страх, защото е малко алчен и егоист (но е ебахти интелигентния пич), който се грижи за
майка ми, която традиционно има по-големи предпочитания към него и чудесно се разбират двамата, освен това има откачена бивша жена,
та ме е страх и тях да не "обидя" с факта, че ме има и чат-пат ходя до България.
Най-много ме е страх от майка ми, защото е с неврастения
и изпада в истерични кризи, които са много страшни за гледане и понасяне, направо си е луда (според мен).
Лошото е, че който не я е виждал как блъска,
посяга да удря, дере, крещи и т.н. я мисли за много кротка жена - така изглежда,
когато не е в неврастенична криза - много заблуждава, а аз седях
до нея
и се молех на господ да ме прибере или да ме прати в ... Америка или
някъде другаде, където и да е (второто се
сбъдна). Страшно е да се живее с човек, който е като буре с барут - не се
знае кога ще избухне. На 50 дена правеше невероятни неврастенични кризи.
Наследствена неврастения - баща и изглежда бил луд малко, хвърлял тенджерите с
яденето по двора чат-пат, иначе и той изглеждаше много кротък човек, бог да го прости.
Моят "мизерник" американец ми излезе като печалба от тотото, нищо че наистина е мизерник.
С тумор на мозъка се оправих, но от неврастенията избягах и правилно
постъпих, защото като нищо майка ми докато крещи и хвърля, ще ме
замери с някой предмет и ще ме оскати - тя не мисли изобщо, докато се
пени пребледняла. И всичкото това не се знае, защото се случва един път на
50 дена при затворени врати и в семейна обстановка и жената в обществото
минава за образцова майка не дете - идиотче (в случая аз). До такава степен
не се знае, че дори приятелките ми наричат майка ми - "такава кротка
женица". Изглежда тя е в състояние да спре неврастенична криза само
под влияние на любов към мъж. Пред "сиблинга" се въздържа, а миналото лято
детето имаше запек и тя искаше да му помогне и видях с очите си как беше
на път да избухне и да започне да крещи и блъска, но се овладя на косъм
и успя да научи детето да яде супа, докато беше там на гости. Пред жени
си отпуска бесовете, но с мъже е по-внимателна.

Въобще може да се каже, че нямам семейни връзки, а когато ги
имам "много ме е страх", нищо че съм се отказала изцяло от наследство,
тук понякога съм бъбрила за една къща, но тя е на баба ми и не ми трябва, не ме
интересува, но ме кефи като архитектура и "посмях" да я нарека
"моя", но аз си знам, че не е