Taka e наистина, има норми, но свободата идва от това дали сам си избрал да ги следваш. Освен това, системата така работи, че подтиква човек да развие максимално потенциала си - дава предизвикателства, но те възнаграждава ако успееш. Джърмани създава ли подобно усещане?




Аз се опитах да ти го обесна, ама ти упорито си седиш във фикцията, че е на териториална основа.


Който иска си се развива - независимо от географската си точка. Това е до личност, не до географско местоположение. Ше си намериш каквито искаш извинения да го правиш или да не го правиш - и географското местоположение е последната дупка на кавала да извади от тебе усещането ти за свобода.


Има друг детайл - че хората се влияят един от друг. Хора с изявени личностни качества могат да подтикнат някой с не толкова изявени да се развива и градира. И обратното, в среда от хора с ниско самосъзнание е очевидно, че и личностите ше бъдат подтискани. Тека че това може да се признае ясно и категорично - когато се намираш в среда на хора с по-високо самосъзнание - ноо ясно и закономерно ше ти се извиси твоето собствено чувсто за свобода и личностно развитие. Съгласна съм, че на некои територии преобладават некои от гореописаните типове хора. В тая връзка може да се каже, че в някои държави човек може да се чувства повече свободен. Ма не бъркай двата щата - щото е ноо дивашки казано, както си го казала - и не е вярно логически.


За балХарието е ясно - свободата е потъпкана до крайност, за сметка на дивашката слободия и закона на джунглата. Който бърка двете понятия - заслужава медицинските ръкави - щото това са точно две противоположни неща (т.н. антиподи). Точно това описвах за себе си по-горе - в мига, в който излезнах от диващината на балХарието - в същия миг почувствах невероятна свобода и облекчение по свето. Точно наобратното на онва, дето е в балХарието - тотална и тоталитарна липса на свобода.



Като се върна там (макар за кратко) ми се връща същото усещане за подтиснатост и депресия, мизерия и липси секакви. Същите бариери (физически и ментални - за развитие и възможности) и диващина. Същия закон на джунглата. Не ми беше преятно да живея в този закон - и сега не ми я преятно - макар че вече не е в живота ми - но дори да го виждам върху другите - пак не ми е преятно.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.