Е то с тази цел съществува принудата на държавно ниво.


Онова, което не съществува и няма как да бъде добавено към индивидуалното съзнание, може да бъде добавено принудително по социален или обществен начин.


Другата проблема е, че в балХарието поради абдикиралата държава, никой вече не верва, че това може да се случи. Най-болна е проблемата с циганите, на които очеизвадно им липсва обществено съзнание - това беше насилствено коригирано в соца. Което сега оубаче не се случва - поради липсващите държавни структури.



Ето ти го колко е просто - просто та крещи.


Грозната истина е, че през 70-те либерализма отовори път на хората да градят. Но в същото време това освобождение отвори път и на разрушение - от долното съзнание хора.

В началото това освобождение даде фантастичен резултат, защото освободи затлачени ресурси. Но след време масата хора приеха за даденост тая свобода и я обърнаха на слободия - не без участието на долното съзнание хора.

Сега, 50 години по-късно, долното съзнание хора иззе голяма част от обществената енергия и се трансформира в пълзящи популации от обществени паразити - а не това беше целта на онова движение през 70-те. Което означава, че някъде там са били здраво подменени ценностите и целите на тази обществена енергия.


Значи, обществената енергия ТРЯБВА да има корективи - и те ТРЯБВА да бъдат прилагани от хора с високо съзнание. Долното съзнание хора ТРЕБВЕ да бъдат оставени да умиргат и да ревът - за тях нема надежда некога да се издигнат НАСИЛА в други опществени измерения. Не става насила таа раута.


Щото който си го може индивидуално - си го може доброзорно и си се издига и ограничения в обществената система нема - даже и в момента нема ограничения - освен самото долно съзнание на въпросната прослойка хора. За мен долното съзнание хора са затворени в собствените си лимити - в собственото си долно и инфертилно съзнание. В моите очи това е единствената пречка - и тя е възможно да бъде напълно коригирана по гореописания начин.


Ерго, който си надмогне и надгради собственото си индивидуално съзнание - за него пречки нема - ни опществени, ни социални, ни кОлтурни, ни законови....

Та, спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се - това е моето заключение.


Да се реве по фапроса е като да се прелива от пусто в празно. За мен проблема нема и никога не е имало.





Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Редактирано от Roxan*na на 12.12.13 16:31.