Тая книга е магическа. Днес реших да се прибера пеша от работа и се отбих да хапна във фууд корта на Пруденшъл Билдинг. И една мадама ме СЛЕДЕШЕ!

Първо усетих нещо малко странно в гласа и като поръчваше от същата индийска будка, където аз поръчвах. А да. Каза на индийчето, "дай едно ласи. Did I say that right?". Но пък със самочувтвие го каза и високо. Абе сякаш на мен говореше, щото се сетих, че едва ли ще говори на циганина зад щанда, а и по къв друг начин може да се произнесе lassi? И като си изядох храната, която по изключение хич не ми хареса, тя ме погледна и скокна веднага да става и тя. И отиде до моя кош за боклук, който и беше по-далечен, само и само да се разминем още веднъж. Ставах все по-подозрителен. Затова тръгнах към кинефа. Обръщам се да я видя какви ги върши и я гледам тя да се връща без да си е хвърлила храната (която и без това не беше свършила до никъде) и си носи таблата с храната на обратно.

Съжалявам, но ми свиди да кажа на всички как се ебе, особено на хора, които не познавам добре.