От моя гледна точка виртуалното накърняване остава само във виртуала.

Ако човек няма абстрактно мислене и смесва реала и виртуала в главата си, и не се сеща де да си отпери една широка и висока ограда между двете, шамарите ще хвърчат хаотично по гъза и съзнанието му едновеременно и на практика идиота ще се самонаранява, това от недостатъчно добре развити комуникативни умения само и единствено, да разграничиш реалното от виртуалното общуване.

За мен тези, дето реват във виртуала как някой ги бил обидил или настъпил, се самонараняват сами, защото не знаят как да контролират емоционалния си живот и защото смесват понятията.

Ще дам пример, дано стане по-ясно:

Ако гледаш сапунка по тв-то, и убият любимата ти героиня, и я гледаш изкормена и изнасилена, ти знаеш, че това е само филм и само по тв-то, и че го няма в реалността. Ерго, не се впрягаш. За момента от вменените и сугестирани емоции може и да си поплачеш, но това ще е съпреживяване и болката няма да е твоя, и няма да те нарани.

Във виртуала е същото, ама кой да светне наивниците....сами си пишат големи романи в собственото си съзнание и после сами си ги играят пред камерата, и сами се вживяват, и само се нараняват, и става малко като актьора от школата на Станиславски, който наистина можел да плаче на сцената, и то с истински сълзи.

Тези хора за мен не успяват да сложат здравословната висока защитна ограда в съзнанието си и да се самозащитят, и чакат оня отсреща да ги защитава. Да, ама под обстрел все някой заблуден куршум ще те цапне и къде отиваш тогава, почваш да ревеш във виртуала как някой жесток и безскрупулен човек те бил наранил...а ти си се самонаранил с нежеланието си да си сложиш ментален файъруол....



Това е решението. В нета никой компютър не може да съществува дълго без файъроул, така както и ничие съзнание не може да съществува в нета без ментален файъруол.