Известно време така ми се бяха стекли обстоятелствата, че все ми се налагаше да ям разни сложни манджи в разни префърцунени ресторанти. Та през този период разбрах, че понякога простите неща в живота са най-сладки. Българско сиренце със свестни домати и бял хляб сънувах докато тъпчех разни екзотични риби със сосове с трудно-произносими имена. После се оправиха нещата, но и досега ми се чудят приятели и роднини, когато предпочета домашна пилешка супа пред някой ресторантски експеримент на който за нищо на света не бих могла да определя съставките. Та така, хората са си казали "Първите седем години...."