Обидчив не съм. Спорът се води вчера. Утре ще съм го забравил. Нито ще съм се обидил защото какво казва някаква непозната в един форум няма да ми понижи самочувствието, заплатата, професионалното уважение, уважението на приятелите ми. Животът ми по-малко приятен няма да стане.

За статистика, популации и др.подобни не ми се спори. Прочетох и думите, разбрах какво е мнението и. Нейно право си е, на мен ми е все тая.

Не се правя и на защитник на българските мъже. Между нас има всякакви хора. Аз поне познавам от дребни мошеници и тарикати до вицепрезидент на банка. Образование от средно недовършено до Корнел. Еми да ги обобщаваш е тъпо.

Сега ще ти кажа защо и отговорих на тази дама. Защото има една порода българки , които си мислят че идвайки в чужбина са достигнали житейския си връх. Лошо няма, мен лично много ми харесват българките които постигат всичко сами. Веднъж се изкефих максимално когато видях една българка-математичка да натрива носа на някакви местни келеши с претенции за големи успехи.

Но има едни други , които ми напомнят една моя състудентка от Врачанско. Тя завърши с 3 и нещо. Говореше български с много силен диалект. Помагах и по малко с материала от съжаление. Издрапа тя висшето си образование, загубихме връзка, после разбрах че се е оженила за италианец. Последния път си отивам в България и я срещам. Тя първо се правеше че е забравила български, после си го припомни набързо.. Дотук добре, обаче тя почна да ми обяснява какви простаци и необразовани са българските мъже ( нищо че колегите и обяснявахме как да мине един или друг изпит). Не беше голяма работа, майтапих се с нея, тя не се усеща , важното е купон да става време да минава. И тя така говореше на едро, обобщения, щуротии. И накрая я питам ; добре де, какъв е точно мъжа ти и с какво точно неговото образование превъзхожда нашето? И тя хъмка, хъмка и накрая се изясни че мъжа и има средно образование и продава перални в Неапол. Лошо няма, човека сигурно си е точен, не го познавам. Но да ми се обяснява по такъв тъпашки начин кой какъв бил е смешно и тъжно. За такива хора като тази дама и като тук пишещата яна българския народ има две много готини поговорки:

Не забравяй откъде си тръгнал.

Кога се качи на клона, кога ти почервеня задника.


Толкова имам да кажа. Който иска да ме критикува, все ми е тая. Рано или късно всеки си получава своето и се научава да не говори гръмки приказки и да вярва само на книжни мъдрости. Беше ми драго да си побъбрим с тебе, точна жена ми се виждаш.