|
Замисляли ли сте се (по)някога, как би следвало да изглежда един честен и откровен текст за България. Текст (независимо дали от рекламна туристическа брошура или от справочник за страните по света) запознаващ неинформирания чуждоземец, в най-общи рамки с историята, културата, съвременната политическа обстановка, бита и нравите в България.
Моля:
Република България е малка (по площ и степен на цивилизация) страна от най-мрачната и злокобна част на Европа – Югоизточна Европа. Всъщност, там Европа свършва и започва черната балкано-ориенталска (не)действителност, но сме принудени да я наричаме Европа от коректност спрямо географията, като наука.
България е една от най-малките по площ (както вече споменахме) държави от тази част на Европа, с изключение, може би, само на Бившата Югославска Република Македония, която всъщност е изконна (но вече бивша) българска провинция и която, естествено, се населява изключително от българи (и албанци), което пък, идва да ни покаже причините за незавидното положение на БЮР Македония.
В миналото България била една от най-големите и силни държави в Европа (а навярно и в тогавшния свят) в последствие обаче се оказало, че тази борбеност и трудолюбие на българите са само (нещо като) моментно историческо състояние на племето, което във времето избледняло и отстъпило място на истинските нрави и характер на българското племе - мързеливост, крадливост, завист, некадърност, изключително занижен интелектуален потенциал и чувство за морал и зачитане правата на човешката личност; и едно характерно само за тези земи състояние - РОБолюбие. В резултат на тези си 'качества' българите заслужено ''живяли'' седем века под чуждо робство, последните 5 от които под турско, като взели всичко най-лошо от турците. Друго интересно за завистливото и крадливо българското племе е, че най – великите и видни представители на българската култура, история и въобще будителите и интелектуалците на това племе са се отрекли от него: Ботев (отдал живота си за предателското българско племе, който никой не посреща на козлодуйския бряг и към чиято чета се присъединяват само двама ''доброволци''. Титаничният Ботев от който гнусните предатели-българи позорно искат пари за агнетата от които той се нуждае за да нахрани четниците си), П. Р. Славеейков (''Не сме народ, а мърша''), Левски (Болезнено и страшно възкликнал ''Народе????'', накрая ''народът (му) ????'' го предава на заколение), а интелигентните и талантливи представители на българската младеж ежечасно се спасяват от този колзет (както успешно беше представена българия от един чешки скулптор) като емигрират в цивилизования и нормален свят.
Характерна черта за България е, че тя е рай за цигани, бежанци от третия четвъртия и петия свят... - араби, негри (иженарицаемите в САЩ афроамериканци, които в случая са само афро...) и т.н.; рай за мутрите (поредният феномен на кошмарната българска действителност), престъпниците, корупцията, продажните, лудите, некадърните и двулични политици.
Всъщност племето на българите и племената около тях справедливио са били клани и държани в страх и терор от Сталин и наследнците на мракобесния му режим. Но това е нормално за страна в която 90 процента от т. нар. насение се прекланя пред своите инфантилни перхидролено-силиконови чалга-идоли и (дори с известна гордост) се числи към представителите на т. нар. Чалга-''култура'' - друг културно-отпадъчен феномен от тази част на света; пенсионерите в БГ измират от глад и болести, циганите отдавна са повече от децата на българите; едни от най - известните и заслужили хора на българската култура и изкуство (без които България спокойно можеше и да не съществува при цялата й останала неуредица и хаос) Емил Димитров, Христо Фотев, Невена Коканова, Радко Радков, Катя Паскалева, а по-рано Венета Ботева - вдовицата на най-великия българин и един от най-значимите европейски хуманисти Христо Ботев, са оставяни да умрат в мизерия, отречени от тези за които са живяли творили, борили се и умирали. В България най-видните и смелите биват мъчени, унижавани, обиждани и дори убивани – Стефан Стамболов, капитан Петко Войвода, Никола Вапцаров, Гео Милев, Пенчо Славейков, имат незавидната житейска ''случка'' да се родят именно в кошмарната БГ.
В България никой вече не иска да е като Ботев и Левски (доколкото, разбира се, това е посилно), но пък затова всяко момче(?!?)... иска да е като Азис и Слави Трифонов, а всяко момиче като любимата си силиконово-целулитена чалга фурия.
..................
Бисмарк нарича българите ''конекрадците от долния Дунав''.
А сър Уинстън Чърчил е известен, освен с любовта си към българските вина и със справедливата си ненавист и презрение към българите, които той сполучливо назовава племе: ''Има едно племе на балканите-казва Чърчил-което още си честити когато се изкъпе''.
Е,
Добре дошли в БГ -
КОШМАРЪТ ПРОДЪЛЖАВА!!!...
|
Exit: (WC-)BG
