|
Аз, като нямах почти никакви средства за съществуване, принуден бях да живея в Дешовката, прибежище за крайно бедните студенти. Бай Ганьо най-енергически настояваше да дойде и той в Дешовката.
- А бе не може, бай Ганьо, това заведение е само за студенти.
- Че какво, като е за студенти - убеждаваше ме бай Ганьо, - студентите не са ли хора като мене? Какво бива най-сетне един българин да приберат?
- Но вий сте богат човек, бай Ганьо, вий можете да платите на хотел.
- Ама че си бил прост човек - укоряваше ме бай Ганьо, - аз те мислех за по-хитър. А бе хей, българино, защо да си даваме паричките на московците? Набуташ ли келепир, дръж го с двете ръце, ами! Те отде ще знаят какъв ми е халът?
- Не може, бай Ганьо, ще протестират бедните студенти, ще ми се сърдят и може да ме изпъдят от общежитието.
- Инат глава българска! - продължаваше бай Ганьо.- Ами че ти уста нямаш ли? Не ти ли сече толкова пипето да им речеш, че съм ти брат, че съм изпаднал човек; а бе то стига да речеш, че съм българин, ти нали ги знаеш русите какви са ахмаци!...
- Не, не, не мога! - извиках аз решително и тръгнах към Дешовката.
- Ехе! Ти мислиш, че така лесно ще се откопчиш от мене! Чакай де! Какво си видял ти още! - мъмре бай Ганьо и върви подире ми. - Българин! И туй било българин! Няма за пет пари патриотизъм!... Чакай бе, човече, недей бърза толкова, че не мога да те стигна, дисагите ми тежат! Чакай бе, българино!...
В тази минута ний представлявахме, види се, доста любопитна картина, защото проходящите по тротоарите лица се обръщаха и ни изглеждаха внимателно. Бай Ганьо на десет крачки зад мене, нарамил дисагите, нанизани на бастона му, на другата ръка преметнал килимчето си, което издига сегиз-тогиз да си трие изпотеното си чело. Калпакът му едва се държи на темето. Крачи бай Ганьо подире ми и мъмре: "Чакай бе, човече божий, поемни поне килимчето, че ми откъсна ръката... Ти мислиш да се откачиш от мене! Не знаеш ти бай си Ганя какво е цвете!..." Аз стъпвам като в паници и си смятам в ума как ще се явя с бай Ганя в Дешовката и как ще оправдая тази своеволна постъпка. Трябва да излъжа! Пък виждам, че да се откача от него, е немислимо! Най-сетне, нали е работата за няколко дена, по неволя примирих се с положението. А бай Ганьо върви ли, върви подире ми и все мъмре, но остави вече бабаитския език и почна в миньорен тон: "Я чувай, бай Василе, почакай малко бе, моля ти се бе, бай Василе, българи сме най-сетне... "
Лятна и пролетна ваканция - това е помеждутък от време между две бачкания в Даймлер
|
ПС. Виж колелото на историята какво нещо е! [re: aruba_man]
