Просто хората, държащи на културната самоизолация са по-гръмогласни в клуба. Спряганото до безобразие тук чувство за неприсобимост/различност не е с посока немци-българи, а именно обратното -тръгва от самите българи. нЕ ми се гадае какви са историческите причини за това, но бих заложил на дълбоки увреждания вследствие 1000 годищното ни пребиваване в обсега на византийското православие.
Аз съм тука от около 2 години (зелена карта) и впечатленията ми са много сходни с твоите. Немците не знаят нищо за българия и предполагат че ще се държиш като всички останали европейци. Мен лично са ме питали в един арбейтсамт дали България е в ЕУ. Във фирмата, където работя е по-скоро престижно да не говориш немски (като във всяка международна фирма предполагам). Тук разделението е по скоро европейци-американци - последните почти без изключение не говорят немски и не въприемат нищо от местната култура, докато евопейците (западноевропейци, каквито противно на твърденията на някои има със стотици хиляди) обикновено говорят съсвсем приличен немски след 2-3 години.
В заключение- дали се чувстваш добре или не в Германия е въпрос на приспособимост, което е комбинация от индивидуалните възможности на отделния човек да се приспособява и това колко път има да измине. т.е в крайна сметка въпеос на образование и възпитание.

Perdue dans le vent, je brule et je m'enrhume