А сега ш'ти отговоря и на P.S. за селяните, такъв хубав пример ми дойде на ум..

Значи да се върнем в далечната 1994 година. Тогава за пръв път през живота си, на 29 години, излязох зад граница, и то накъде - точно в Алпийските села. Направо бях на седмото небе, тогава се влюбих в тая действителност.

Правихме квото правихме по проекта и ето - ВНИМАНИЕ - в един момент през пролетта се зададе българска делегация, точно селяни от село Радуил, Самоковско. Ако знаеха хората, че 10 години по късно някой ще ги хвали в Intetnet..... Aма тогава още Мрежата беше в началото на развитието си..

Хората бяха дошли по проект за културен обмен и побратимяване, от немска страна беше избрано село Weyarn, дето случайно работех аз в тоя момент, от българска страна - село Радуил. Проекта се ръководеше от професор Рот, специалист по българистика в Мюнхен. Шапка му свалям на тоя човек, ако не ми бяха казали кой е, нямаше да го различа от нашите хора, говореше български без никакъв акцент!!!
Делегацията се водеше от кмета, присъстваха и другите по-първи хора от селото. Настаниха ги по фермите, да обменят опит нали, как се прави туризъм и как се гледат крави в Бавария и в Самоковско съответно. Като за начало беше обменено доколко немски фермер издържа на българска ракия, оказа се, че горките алпийци хич ги няма там, сложи ли Ганю ракията на масата, германеца пада под масата, няма шаване Дойде обаче момента на заключителната вечеря. И тука радуилци решиха да покажат на немските си домакини като как е в наште Алпи, нали, те щото са прости баварци и трябваше не само от ракията, ами и от цялата ни действителност да паднат под масата. И целта беше постигната - домакините наистина паднаха под масата. Но няма да познаете защо... ЗАЩОТО, на представителната видеокасета, с хубавите рилски къщи, гори, писти и т.н. звучеше, какво мислите... Не, бедна ви е фантазията... Дайчово хоро - НЕ... Македонски песни - и това НЕ... Ръченица - НЕ, НЕ и НЕ.... От високоговорителите в скромния баварски ресторант се понесе - ХЕВИ МЕТАЛ!!!!!! Немските фермери, кмета, професор Рот, всички направо онемяха. (А те си имат приказни песни в техните Тиролски планини). И плахо тъй се поинтересуваха:"Ние си мислехме, че имате там музика малко по-различна от американските парчета". Лелеее, умряхме си от срам. Та така простите баварци бяха съсипани от нашата аристокрация от Радуил, сигурно още си спомнят тая вечеря...

Да сме живи и здрави и дай Боже с хубаво да се доказваме

Живота не е нито толкова хубав, нито толкова лош, колкото си го представяме