Ех, личи си, че не ти е ясно с какъв уникат в светвен мащаб си имаш работа.

Само за пояснение на всички - още откак съм тръгнал за Германия, никога не съм забравял, че все пак не съм един от тях, ами един от нас. Така както човек кат се ожени, не трябва да си забравя родителите, така също и когато се опитва да емигрира, не трябва да си забравя Родината, най-малкото щото само оттам не могат да го изгонят. Та значи имам си аз съответните връзки в България - и в София, и по всички градове - то иде от естеството на работата ми, нали съм бил сервизен инженер по банкови и транспортни компютърни системи. Помнят ме хората, уважават ме. Един от сериозните шефове на банковата компютърна мрежа, дето в момента на нашето запознанство искаше да ме метне през прозореца за хакерски експерименти, сега нон-стоп ми пази важно мрежово-администраторско място за въпросните 1000 лева, дето ме питаш. И аз все му отговарям така: "Пази туй място за черни дни, ама стискай палци да фана немския паспорт, да не е нахалос дет толкова съм висял в Бавария". И той се усмихва тъжно, сипва ми един сок и казва:"Еххх, и тука има криза и съкращения, ама за кадърни хора винаги ще има място".

Тука не е място за хвалби, аз не съм Господ, квото си мога - мога си го, каквото не мога - не мога, най не мога да се разправям с простаци, докат измисля кво да им кажа, те вече ме подритнали и си заминали, пу да се не случва

Айде пиши, ако ти се работи в България за 1000 лв, може да врътна някой телефон, но първо да е ясно, че няма да се изложиш, еййй, на мен ми се пише после...

До скоро!

Живота не е нито толкова хубав, нито толкова лош, колкото си го представяме