... и навсякъде пари искат ! Какво ще й гледам толкова - отсече Бай Ганьо.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Плаващ град, пълен със съкровища! Навсякъде - вода, мие цоклите на сградите и отразява архитектурното изящество на готиката и пищната красота на рококото. Венеция е най-спокойният и романтичен от всичките градове - музеи на земята.
Старата някогашна република от векове е привличала знаменитостите. А днес тук туристите са три пъти повече от местните жители.
За рождена дата на Венеция се счита 25 март 421 г., която исторически обаче не е потвърдена. През V в. с падането на Римската империя под ударите на Атиловите хуни много жители избягали от "твърдата земя" на островите във Венецианската лагуна. Формално тя останала в границите на Източната Римска империя. Жителите на необикновения град получили пълна независимост през 697 г. Морските трибуни, назначавани от Византия, били заменени от изборни владетели на града - дожите, първият от които бил Паолучо Анафесто.
Оттогава горе-долу започнала и венецианската история. През вековете Венеция е успяла да се превърне от слабозаселена лагуна в Северна Адриатика в един от най-големите световни центрове на морска търговия през Средновековието.
Всяка година традиционният празник Възнесение бил съпроводен от пищен ритуал, на който дожът се "венчавал" с морето, като хвърлял във вълните златния си пръстен. Важен момент в историята на Венеция бил донасянето на мощите на евангелиста Марко, които двама неизвестни моряци успели да отмъкнат от египетската Александрия. За тях била построена базиликата "Сан Марко". Днес мощите са в златния й олтар, едно от най-смайващите гигантски ювелирни човешки творения.
Площад "Сан Марко" винаги е бил сцена на значителни исторически събития и душа на Венеция. Наполеон го нарекъл "най-изящния салон на Европа", преди да отмъкне четирите позлатени римски коня от входа на едноименната базилика и да ги откара в Париж. Обаче историческите повратности пожелали 20 г. по-късно те да бъдат върнати. Целият площад се обгръща с един поглед единствено от върха на стометровата камбанария. Някога тя е била морски фар, но после монтирали и 5 камбани. С тях се давал сигнал за отбелязване на края на работния ден, на публичните екзекуции и когато дожът събирал Върховния съвет.
На "Сан Марко" като че ли са се родили кафенетата. Най-известното тук, разбира се, е "Флориян", където е пил кафе Байрон. Днес може и вие да опитате от прочутото капучино. Площад "Сан Марко" започва с няколко колони, между които някога са извършвали екзекуциите. От суеверие и до днес много венецианци никога не минават от това място.
На една от колоните е статуята на градския патрон - св. Теодор, а на колоната до него стои дракон - символът на Венеция. Наблизо е прекрасният Дворец на дожите - резиденция от 1797 г. В неговата заседателната зала се съвещавало правителството.
Разкошът тук е невероятен. Залата е приютила най-големия маслен стенопис в света - прочутият "Рай" на Тинторето, с размери 11 на 7,5 м. В композицията има 350 човешки фигури! Една от частите на двореца е затвор, до който се стигало през прочутия Мост на въздишките. Там е лежал, макар и за кратко, Джакомо Казанова.
Сред 170-те градски канали първенство заема Канале гранде - главната венецианска транспортна артерия, дълга почти 4 км. Когато се движите по него, пред очите ви "минава" поне 500 години история. Допреди 150 години единственият мост, който го пресичал, бил един от най-знаменитите в света - "Риалто". Строили го в продължение на 3 години от 1588 г. По трите му алеи днес има десетки лавки и магазинчета. После над канала построили още 2 моста.
Сред многото регати, провеждани по Канале гранде, най-забележителна е "Историческата регата" в началото на септември. Тогава по "водния булевард" шества пъстра флотилия от стотици лодки, чиито екипажи са облечени в старинни униформи.
Прочутият Венециански карнавал е през февруари. Там всеки може да изживее своите фантазии.