Отдавна не бях чел нещо толкова смислено във Форума. Да си призная от около 2 години съм тук и непрестанно търся отговори 'Защо'. Защо по дяволите не можем да си подредим и ние собствения двор, така че да ни е приятно да живеем там.
В различни моменти съм опирал до някакви полвинчати изводи, като например за народопсихологията и неумението да живеем заедно, за разбитите връзки между хората и межеланието да си променим манталитета и т.н. . С времето обаче все става така, че отговорите се разбиват в действителността тук - все може да се намери някой пример около теб, който да ти развенчае и най-здравоподплатените теории.
Така с времето реших да се концентрирам около въпроси - Какво. Какво не е в ред, каква е разликата, как е решено тук.
Не искам да Ви изглеждам розовоочилогледец и да си извади някой извода, че едва ли не смятам, че съм в рая и около мен се разхождат ангели без проблеми. Напротив намира, че тук не е никак идеално, и че има неща , като средното образование, например, където може да понаучат доста от нас. Това обаче е съвсем различна тема!
Разсъждавайки натам, винаги обаче стигам до извода, който навремето дядо ми , бог да го прости, простичко формулираше - Интереса клати феса.
Та след толкова обяснения да кажа какво ми допадна в отговора ти (извинявай за Ти-то, но нали е форум...) - Като че ли ние , имам в предвид преобладаващото мнозинство от хората у нас, сме изгубили инстинкта да се съобразяваме със собствения си интерес, а решаваме (гласуваме, подкрепяме, подскачаме, критикуваме) водени повече от емоционални, в повечето случеи, посочени от светлите на деня фигури, посоки. Като пример - призива <Койт не скача е червен>. Как ли сме ги забавлявали с нашето простодушие и лековерност.
Не исках да политизирам, ама все така става в реда търсене на причино-следствени връзки.
Относно темата - това че Икеа търгува с некачествени неща, гласувам с две ръце. Не заради друго, ами защото преди малко, докато си търсех отварачката за бира, поредното шкавче на кухнята ни от Ikea заплаши да строши главата. Така че само при споменаването на името, си вдигам ръцете нагоре по навик. Кухнята обаче е Полско производство. И както ме увери продавачката, преди две години бяха продали ... абе не знам колко си хиляди броя. Така че все пак, като се знаят, другите неща ( за срокове, договори и т.н. ) си струва да се опита. На кой му пука, колко немски кратунки ще строшим с нашито качествено производство.
А инак сериозно, освен вино, и едно сирене опакова в Гърция, друго българско по магазините май не съм срещал. Защо - е поредния въпрос. А може и защото отказахме един търговец, май, с нашите мнения.