Мисля, че не си прав - за да може някой да прибере парите, трябва друг някой да се съгласи да дойде и да му ги даде. Тук е голямата разлика от панаир в Германия или САЩ, където купувачите очакват да видят най-доброто в бранша и панаира в Кирибати, Тамбукту или Измир, ако там ти е по-приятно ...

Тъй че с постинга си исках да наблегна на обстоятелството, че СеБит като втори най-голям панаир на електроника в света не случайно се намира в ФРГ.

Както и да го погледнеш, макар и да има рецесия, но Германия си остава локо-мотива на европейската икономика, а след нея се тътрят още три пъти повече такива като нашата малка страна.

И тази икономика, обърни внимание, е изграждана на два пъти направо от пепелищата на двете световни войни. Виждал си фирмите от серията Дамалс, и не може да не ти е направило впечатление как хората с голи ръце вадят парчета от тухли да изграждат разрушените си къщи, улици и фабрики. И до ден днешен в трудните производства има предимно германци, - виждал ли си някога /дори и на филм/ чужденци да мъкнат на гръб гроздето от стръмните лозя край Мозел, Рейн ? Никога - там работят само германци. Понякога има и поляци, но малко.

И понеже темата беше от дърводелския бранш : нашите гаражни заводи се натискат да се предлагат на немците, но както забелязваш, заявителя на темата се покри след като му се изясни, че няма да може да продава номерата си на немците, както очевидно се е надявал. На няколко пъти ми се обаждаха подобни приятелчета - ами цените им наедро на места бяха по-високи отколкото в магазина /с ДДС/! Да не говорим, че понятието изсушен материал е практически непознато за тях : "кой ще ти харчи пари за сушене, бе ! Ти знаеш ли колко масраф е това ?!"

А най-готин беше един печатар. Решил да си купи от тук печатарски машини. Питам го колко горе-долу трябва да струват машините, че да зная на къде да го насоча. А той ми казва, че чел, че "цели заводи се продавали за по 1 марка и той, значи ... като става въпрос само за 2-3 машини, ... трябва да видим колко фенига ще ми излезе удоволствието ..."

Винаги си спопням с усмивка за този "бизнесмен"