Радвам се, че мога да повдигна настроението във Форума !

Имам един комшия, малко мургав музикант, който свири на няколко инструмента. Тъй като на години е сигурно два пъти колкото Моцарт, мога да предположа, че през ушите му са минали много повече ноти отколкото на Волфганг. Но от това той не е станал нито композитор, нито се е доближил ни най-малко до Ония !

С което искам да ти кажа, че не е важно колко книги си прочел, а колко от прочетеното ти е останало в главата ! Същото важи и за езиците
/ респ. - музикалните инструменти/ - има хора, които говорят на 20 и повече езика, но от това не стават нито по-умни, нито по-образовани.

Напр. казват, че Наполеон до края на живота си не се е научил да говори правилно френски, Сталин също говореше руски с грешки и акцент, фюрера пък не знаеше нито един чужд език. Мао, Христос и Мохамед също не са знаели чужди езици, а пък каква диря са оставили след себе си в историята ? Какво ще кажеш по този въпрос ?

Или, всъщност, (съдейки по впечатленията ти от най-наситената с история европейска държава), историята не беше твоята силна страна ?

Понеже спомена Казанова, според мнението на Казановистите /има и такива !/ той е останал в историята не заради секс-подвизите си, а заради начина по който е описал живота си. Признато е, че неговата автобиография е най-пълното и точно описание на живота в Европа през 18-ти век. Ако си я чел, щеше да научиш много за бита, културата, обичаите и нравите по онова време. Защото той се е срещал с всички слоеве на обществото от най-ниското до кралете. Срещал се е и е водил дискусии и лично с Фридрих Велики, който е оценил много високо знанията му и е искал Казанова да му даде мнението си на светски човек за неговия любим дворец и парк Сан Суси. За построяването му Фридрих ІІ и бил похарчил изключително много средства и сири за да го направи като Версайл. Запомнил съм коментара на Казанова по въпроса : "... с риск да покажа лош вкус, му казах, че Сан Суси е великолепен ..." Спомените
на Казанова са едно наистина интересно четиво, и си заслужава да ги прегледа човек. Предвоенния български превод е много хубав.

Но аз също трябва да приключвам, че други работи ме чакат.

До утре !