Променяте ли си характера, настроението, отношението към света и всичко около вас, след като поживеете известно време в чужбина?
Питам ви, макар да си мисля, че всичко е много относително.
Питам, защото намирам такава промяна в моя приятел, който е в Германия от година и половина. Там работи със зелена карта. А аз съм в България.
Оооо, веднага ще се усмихнете, може би и ще ми кажете за онази поговорка, според която времето и разстоянията лекували, забравяли и все в тоя дух.
Но...не искам да я чувам.
Ако мога да говоря за отношения един към друг, мисля че не са се променили кой знае как. Той си беше по-резервиран и преди и сега продължава така. Аз съм влюбена в него по същия начин, както и когато си беше в България, дори липсата му все повече усилва това. Наистина много го обичам и много ми липсва! Мисля си че, все още ни е жива връзката. Вярно, стана повече виртуална - е-mail-и, телефони, ICQ. Бях му на гости 2 пъти, имам покани и занапред. Като се видим на живо ни е весело и хубаво. Думите му към мен са същите както и преди. Желанието му към мен е също силно.
Но....има нещо, което си мисля, че се промени в него. Като че ли стана тъжен, затворен в себе си. От думите му личи умора и безразличие, изобщо към света, другите хора и мен. Писмата му стават все по-редки и обикновено replay на мои. Инициативата да пише, все по-рядко е от него. Но все пак пише, разказва ми за новите си приятели българи, немци и други. За преживяванията си. До колкото знам, не се е затворил към живота. Има добри социални контакти, нови приятелства. Това е добре и нужно. И все пак има нещо, което се случва с него.
Може би е виновна чужбината?
Вие как сте? Как усещате себе си, променяте ли се? Нормално ли е това? Трудно ли ви е да си останете същите?
Имате ли оставени приятели/лки в БГ и има ли някаква промяна в отношенията ви към тях? Те какво казват за вас?:) Предполагам, че знаете нещо?
Е, надявам се да не съм бръкнала в нечия рана, извинявам се, но моята започва да боли все повече и затова ви питам вас потърпевшите, може би.
Невия
|