хехе.. и в Берлин е хубаво и в София, зависи с кого си и как ще си го направиш.. .ето моя пътепис

Приключенията на едно българско девойче на път за София

Взимам си отпуска. Пак вали. А трябва да е лято. Тичам за гарата през всички локви. На сфетофарите чакам по много. Транспортът е редовен и много муден. Пробивам си път измежду неизменните социалки пред гарата; мърляви пънкове и наркомани, размахващи с треперещи ръце евтина бира в кутии ме пресрещат - имам ли цигари, вохенендетикет, няколко цента.. Пред гишетета както винаги има опашки, възпълничките каки – служителки на Германския Бан са туткави, а пътниците в сандали си чакат прилежно. В последния момент хващам регионалния експрес за летище Дюселдорф...Във влака се говори на различни езици, понякога чувам и нещо на немски... В моите очи доста хора изглеждат странно или гледат налудничаво. Свят шарен. За всяка гара си има пътници. Група шумни мургави младежи и дебели тийнейджърки нахлува, вдигнали са си краката на седалките и ядат чипс, от време на време вкарват по някоя немска дума.. шайсе, ман.
Летището в Дюселдорф е чисто и лъскаво, уж всички бързат, а е спокойно...обзема ме някакво радостно вълнение. Интересно ми е да оглеждам хората. Пълни, но жизнерадостни жени в практични панталонки и гуменки и кротки мъже със сандалки и хавайски ризки ..и жените и мъжете имат косми по равно, казвам си така трябва.
Най интересно ми е да разпознавам пътниците за моя полет. Балканските субекти ги фокусирам от далече, гледам ги как ръхомахат, как разговарят и се смеят и ми става едно такова весело и мило. Хехе, усещам че сме от една порода.
София. Всички говорят на български, готино е! Ммм..трябва да внимавам когато ругая! Момчето, което ми проверява паспорта е симпатично. Навън ме чакат любими хора. Смеем се и говорим високо. Топло е. Истинска лятна жега. Минаваме по всички онези познати булеварди. Движението е хаотично. Изникнали са много нови и лъскави сгради, старите панелки са още по-олющени - живота е динамичен, шарен. Усещането за време е друго. Звъня на няколко приятелчета в офисите им, ей така просто да им кажа че съм тук. Разбира се, че имат време да поизлезат за по кафе и то веднага. Не ги претеснявам-работата ако била толкова спешна все ще се намери кой друг да я свърши, казват. Малко ми е странно, след като доскоро за да видя познати на по бира и кафе сме си правили термин седмица напред. Нощна София е още по-прохладна и още по-весела, учудвам се колко нови и хубави заведения са изникнали. Навсякъде е пълнор хората като чи ли не се пастят .. и се носят летни хитове. Огеждам посетителите на пореднато култова кръчма - мъже, които знаят че излиждат добре, красиви млади момичета с тен и ефирни роклички..Може би следва продължение...