Отговорът е ... комунизъм.
Наскоро говорих с едно младо момче - студент тук. Не знам как стигнахме до темата бригади по комунистическо време и разсипията там. Аз казах някакво изречение за това как общо взето най-умните хора управляваха и той ми каза - ама как така? Всички ми казват, че директорите са били некадърници.

Тогава се замислих за големия абсурд. Управляващите на ниско не бяха некадърници, а имаха цели, които противоречат на здравия разум, който дори най-обикновения работник имаше. Всеки нормален човек иска ефективност и да няма разсипия, а целите зададени на директорите беше ... да имат еди колко си работници на работа. Тази цел е в противоречие с естествената цел да се работи ефективно.

Горното го споменах, за да изтъкна следното: в България няма фирмена и корпоративна култура. И най-работливия и кадърен човек не може априори да бъде ефективен в неефективна организация.

Българинът извън територията на България е дошъл да "си намокри дупето". Това от приказката "сухо дупе риба не яде". Човек загърбя всичко мило и родно. Семейство, приятели, роден език и култура (колкото и нееднозначно да е това), предимно с цел да живее "по-добър" по някакви показатели живот.

Нека видим сега как се справя един такъв човек. Обикновено под справяне се има предвид работата. Поставяме човек, който се е лишил от много неща, в една стройна организация, примерно една немска фирма. В тази фирма от хората се очаква да работят по определен начин, с доста добре фиксирани права и задължения. Обикновено всичко е структурирано така, че да се постига максимална ефективност. Ако човека работи съвестно, а особено ако има хъс, както повечето българи в чужбина, то нещата са наред. От една страна тук доста от битовите проблеми не съществуват, от друга имаш доста добри условия да си вършиш работата. Това обикновено води до успешно изпълнение на трудовите задължения, което е допълнителен стимул за индивида. Ако знаете колко съм доволен, че съм направил система за електронна търговия, която се ползва от клиентите на фирмата и те са доволни. Такива преки резултати от дейността ти, ти дават стимул да продължаваш напред.

Но нека погледнем и към по-сложните системи тук. Те също са организирани добре. В началото не можех да разбера, как къща с 9 апартамента може да се оправя само с един кош за боклук. Днес считам за кощунство да не си изхвърля стъклото, съответно бяло, зелено и кафяво, в контейнерите за стъкло. Алеите за велосипедисти, здравната система (не че самата тя няма проблеми), правилата за правене на пикник, добре работещите чиновници, чистотата на тоалетните...

Изброих нарочно в хаотичен вид, няколко от подсистемите на обществото тук, които са организирани доста по-добре.

И нещо лошо за някои работещи в България. Примерно училище в което мръсотията е голяма, защото ... на чистачката и била малка заплатата. Защо изобщо работи там и получава пари, след като не иска да си върши работата? Кадрови сержант, отказващ пред очите ми, да изпълни едно основно военно правило, защото ... заплатата му била малка. Когато командирът му каза, че веднага ще му подпише молбата за уволнение, същият не пожела да направи такава.

Да не би на немците заплатите им да са били големи през 40-те и 50-те години?!?

Засега толкова