звучи познато на мен това ми е отдавна зад гърба, в началото се шашках и търчах като луда.колегите или ядяха, пушеха, или пикаеха или заявяваха, че си имат пауза, а аз бачках.та от тях го придобих да се усмихвам нагло и лицемерно и да правя като тях, само дето като се появи някой нов при нас си му казвам директно, че ако сам не се погрижи за правата си - никой друг няма да го направи. с чужденците - колеги се уважаваме, но повече нищо. в интерес на истината - германка ми помогна веднъж като имах нужда.
така че - върши си собствената работа, не си пъхай любопитството където не е нужно и се усмихвай на кретените, там си за да си изкараш кинтите, а не да ти се възхищават на хубавите...очи ..примерно.