Уважаеми Джипе,
Това което мога да то кажа, че не разбирам твоите чуства да се натресеш в този ресторант. Аз по случайност живея в Монреал от 8 години и само първите ми месеци бяха необходими да ме излекуват от желанието да повторя моментите в родината си, когато сядахме с приятели на трапеза и чашка просто за да си направим веселото или просто да сме добре.
Значи когато дойдох преди 8 години тук(почти без пари) и аз горях от нетъпрение да се срещна със сънародници. Работих във фабрика за заплата близка до минималната и не ме допускаха до масата защото печеля на час с около $1 или $3 по-малко от тях. За всичко бях най-простия, за това, че ходех вечерите да уча френски в езиковите центрове, за това, че започнах да уча в университет тук, затова че след завършване стоях 8 месеца без работа(аз разбрах, че таклова прост човек като мен не трябва да кандидатства за работа в Ериксон, Нокиа или IBM, но след това разбрах, че мениджърът наел ме е най-простия в Монреал). След това разбрах, че съм много прост след като реших да се оженя не за българка(тя е също много проста защото работи като инженер). Те това е. Опитвам се в ироничен стил да пиша, защото си нямаш представа какви комплексари и злобари живеят тук. И един съвет от мен - ако наистина искаш да се почустваш добре събери се с колеги и приятели и отидете в ресторант(вярвам те са много в Торонто), където няма никакви българи.
Със здраве и весела Коледа!