Значи,в момента,в който прекрачиш прага на външната врата на гарата,виждаш пред себе си будка за продаване на билети.Пред нея винаги се вие опашка и е точно пред носа-няма как да не се забележи.Нареждаш се на опашката и си купуваш билетчета.Междувременно питаш с кой автобус можеш да стигнеш до Канадското посолство (забравих на коя плаца беше...).Упътват те да минеш от дясната страна на гарата.Пресичаш улицата и си на спирката.Кой беше номера сега също не помня.За всеки случай,може да попиташ още един-двама и си сигурен,че пътуваш с точния транспорт.Хора ме упътиха къде да сляза и дори ме заведоха до самото посолство.Обръщаш се към прилично изглеждащи и интелигентни на вид хора!В повечето случаи те говорят добре както английски,така и френски,освен това с готовност помагат. Това е!
Колкото до наивността... Ако нямаше наивни,нямаше да има и такива,които да се възползват!
Не е лошо качество наивността по принцип-за мен тя предполага доброта и вяра в хората,но...! Всичко с мярка и умната! Не може да взимаш документи и пари,а да си забравяш главата! Ами ако с теб беше малко дете и ти носеше отговорност за безопасността му? Ами ако нямаше билет и ти бяха откраднали всички пари и няма с какво да се върнеш? Не мислиш ли че в този случай малко предвидливост и излишни мерки за сигурност,малко повече внимание и бдителност никога не биха били излишни?

Я кажи...Тези типове не бяха ли точно на самата плаца близо до чейнч-бюрото? Имам спомени,че се опитаха там някакви да ме заговорят...Вероятно чакат такива като нас именно от посолството.