Ама ние кандидатствахме за Winnipeg. Минахме между капките. Принципно така стоят нещата:
Можа да се кандидатства по федералната процедура - за цяла Canada (не мога да ти кажа дали по тази програма може да посочиш Квебек, но и не ти трябва да го правиш - там си има друга процедура). Можеш да си избереш и да кандидатстваш за някоя провинция. Ние направихме така. Има и разни други варианти, но там н мога да ти помогна - Бизнес емигрант, бежанец, но и двете да ги направиш от БГ е трудно.
От този сайт, които всички много цитират можеш да прочетеш за всички тези неща.
По тези специални програми за отделните провинции вече е много сложно - искат да имаш осигурена работа или роднина до някаква си линия или ...
Направо си е невъзможно. Преди за Манитоба нямаше тези строги изисквания, но от 28.06.2002 г. и тук е така. Остава да си помислиш за Квебек. Там принципно става по-бързо от федералната процедура.
Не сме Ползвали никаква фирма за да ни помага.
1.Самооценяваш се (в сайта пише по какви критерии).
2.Решаваш дали можеш да покриеш критериите.
3.Започваш да превеждаш много неща и някои да ги легализираш (не знам кои точно могат и да не се легализират)
4.Изпращаш документи в някое канадско посолство. (Аз знам как е в Букурещ - не знам как и дали става във Виена, но някои други знаят)
5.Чакаш
6.Чакаш
7.Чакаш
8.Те искат нещо (пишат си хората какво искат)
9.Чакаш
...
n.Чакаш
n+1.Точно преди да получиш нервна криза получаваш виза.
Между другото - никой не те бави нарочно. Просто така си работят хората.
Мен ме връюаха 3 пъти за рентгенова снимка, но не съм се забавил за това.
До тук е лесно. Нататък започва трудното.
Не идвай тук ако не си много, ама много добър специалист в някаква област.
Не идвай тук ако не си готов да започнеш каквато и да е работа.
Не идвай тук ако ще се ядосващ след като започнеш каквато и да е работа.
Не идвай тук ако нямаш няколко хиляди долара (няма значение какви).
Не идвай тук ако не можеш да лъжеш бъдещите си работодатели.
Помисли добре!
Не те отказвам!