Здравейте, впечатлена съм! Защо сте се върнали толкова бързо? Нима този стрес не сте го очаквали или сте си мислели, че носталгията ще се преодолее за два месеца или ще добиете добро социално положение? Социални контакти и небе има и в Канада. Аз самата още съм в България. В крайна сметка теоретично съществува възможност и да не замина дори да ме одобрят. Но знам, очаквам и съм подготвена психически ако замина поне 2-3 години наистина да се чудя за какво ми трябваше да го правя. Но това е положението. Друг начин не знам освен ако нямах богат чичо там. Позволих си да ви репликирам просто защото не приемам такива сантиментални причини за връщане назад. Тези сантименти е трябвало да се оставят в България и намирайки се вече чужбина ми се струва, че е по-добре човек да си спомня за държавата България, а не за Родината България. Държавата се скапа. Определено не може да събуди никакви мили чувства в мен.. Аз лично се чувствам изморена да ставам всяка сутрин с мисълта за поредния ден, който ще трябва да избутам. При това не се опаквам от липса на работа, заплата и прочие неща. Но аз съм една мъничка единица от това общество и никой не пита аз какво мисля, а като ме попитат нещо да се променило. Отбиване на номера.
Обобщавайки искам да кажа следното: България винаги ще остане в сърцата на всеки един българин, който я е напуснал временно или завинаги и затова понякога ме е много яд, до болка, че се чувствам принудена от държавата България да напусна Родината България!