Ето я и моята история:
1. Имах късмета да пристигна в Канада когато нещата бяха в голям подем и търсенето на специалисти наистина беше голямо.
2. Много бързо установих, че, за моята специалност, най-доброто място за търсене на обяви е Интернет. Изрових сайтовете на всички подходящи фирми които успях да открия, както и сайтовете на всички агенции за работа в града. Започнах да ги следя всеки ден за нови обяви.
3. Когато попаднех на подходяща обява, сядах и си подготвях специално резюме и cover letter съобразени с изискванията в конкретната обява и ги пращах по e-mail. По такива обяви ходих на 4-5 интервюта. Някои от тях ме търсиха след 2-3 месеца за второ интервю, но бяха закъсняли.
4. По него време се провеждаха и много Job Fairs. Големите фирми провеждаха и т.н. Open House - нещо като официална презентация на фирмата с цел да те убедят колко по-добре ще е ако си напуснеш настоящата работата и отидеш да работиш за тях. Ходех на всички подобни мероприятия за които успявах да науча и раздавах резюмета наляво и надясно.
5. Когато си тръгвах от една голяма фирма която имаше Open House, видях че от терасата на една друга фирма виси голям плакат с надпис: "Jobs" и e-mail адреса на фирмата. Отидох на сайта на въпросната фирма, проверих какви позиции имат обявени и им изпратих подходящо резюме. След 3 седмици и 2 интервюта ми предложоха работа, която приех.
6. В последствие, е-балона се спука, целия континент изпадна в криза и работния пазар замря. Вече няма Job Fairs и Open Houses. До края на 2000 година, текучеството в нашата фирма беше голямо, много колеги си намираха по-добре платена работа и напускаха. От 2 години и половина никой не е напускал доброволно.

Такива ми ти работи ...