|
Днес трябва да се помага на богатите
ЕРИК ЛЬО БУШЕ, "ЛЬО МОНД" 15:53 ч.
Илюстрация: Иван Кутузов
Вчера получих писмо от мой приятел, американски икономист, който казва: "Кога най-накрая ще се откажете от остарелия си морал, който ви подтиква непрекъснато да се притичвате на помощ на слабите, бедните и нещастните? Всъщност това, че обръщате внимание на оплакванията им, си е ваш проблем. Но обществената политика трябва да се отърси от тази тежест. Време е да се разбере, че съвременната икономика изисква коренно различно поведение. Трябва да се помага на богатите! Да, на богатите! Държавата трябва да ги подкрепя, да им отделя внимание, уважение и значително намаление на данъците. Поне веднъж трябва да се помисли за ефективността. Днес капиталистическата класа е тази, която инвестира, която създава, която поема рискове и създава растеж. Цялото общество се възползва от този засилен растеж, в това число и бедните. Вие бихте казали, че бедните получават трохи. Бъдете реалисти. Това са наистина трохи и никой не може да го отрече. Тези трохи обаче са повече от онова, което биха получили от политиката на помощи, която упорствате да поддържате в Европа. С желанието на всяка цена да се погрижим за нуждаещите се се лишаваме от динамика на силното нарастване на икономиката. А от това проблемът, включително и на бедните, се задълбочава.
Погледнете САЩ. Прилагането на наследствения капитализъм и намаляването на данъците по времето на Роналд Рейгън дадоха тласък на консервативната революция, която провокира исторически обрат в разпределението на богатството. Задълбочаването на неравенството, започнало през 30-те години, беше спряно, а различията започнаха да се стопяват. Чудесно. Тогава? Държавата, заплашвана през 80-те години от всички страни, сега е суперсила, както всички знаят. Марксисткият СССР е мъртъв. Планова Япония е трайно в криза. Социалдемократическа Европа вегетира. Америка създаде десетки милиони нови качествени работни места и победи безработицата. Ние инвестираме купища пари в изследователска дейност, доминираме във всички високи технологии, имаме монопол върху най-добрите артисти, спортисти и учени на планетата.
А бедността? Ще стигна и дотам. Вярвам, че ще се съгласите - най-добрият начин да я накарате да отстъпи не е да я субсидирате, а да създавате работни места и да подобрявате заплащането благодарение на увеличаване на производителността. Точно това става в САЩ. И като резултат частта от американците, които живеят под жизнения минимум, т.е. в бедност, спадна от 15% през 1990 г. до 12% през 2001 г. За първи път безработицата сред чернокожите спадна под границата от 10%. А бедността е един относителен феномен. Средното богатство в Европа, което се доближаваше до това в САЩ, за 20 години се отдалечи и сега съотношението е 10% на 40%. По друг начин казано, много по-добре е да бъдеш американец, комуто не се помага, отколкото подпомаган европеец.
Убедих ли ви? Ще направите много по-добре, ако тръгнете по нашите стъпки, тъй като ние продължаваме напред. Планът за подпомагане на развитието и работните места, обявен от президента Джордж Буш, ще ни даде нови предимства. Вие ще ми кажете, че според сметките на института по развитието 42% от 647 млрд. долара за десет години от плана Буш ще отидат в 1% от най-богатите американци. Че едно домакинство, което печели 1 млн. долара, ще спести 32 000 долара, а друг, без деца, който живее с 21 000 долара, ще получи само 47 долара. Че общото намаляване на данъците върху дивидентите, основополагащата мярка от плана, не засяга средния американец, който е вкарал спестяванията си в пенсионен фонд, че от него ще се възползва само малката част големи акционери. Добре! Но именно към това е насочен планът. Да създаде по-добри условия за инвеститорите в момент на несигурност след спада на борсите и с оглед на войната, която се очертава. Той ще окуражи инвестициите и спестяванията - нещо, което липсва на обърнатата към консумацията американска икономика. Накратко, той ще даде устрем и ще ни позволи да поддържаме растеж с 1,5% над вашия. Най-после трябва да разберете - тези, които вървят напред, трябва да бъдат ценени. Вашият егалитаризъм задълбочава упадъка ви".
Аз отговорих на моя приятел така:
"Като прочетох реакциите на средите, засегнати от плана на Буш, не съм съвсем сигурен, че неговата цел е растежът. Останалите мерки - директната помощ за компаниите и спестяванията изглеждат по-добри. Но ще видим. Стигам до края - дали пък неравенствата не са фактор на динамиката в една икономика, движена основно от иновациите. И дали не е това причината, заради която САЩ изпревариха Европа. Скъпи Том, безработицата беше намалена не само в САЩ, но и в европейски страни като Швеция и Холандия, които в никакъв случай не са модел за неравенство, точно обратното. Признавам си, че растежът от вашата страна на Атлантика е по-голям и темповете му правят трудно тоталното отхвърляне на аргументите ви. Това между другото е обект на всички разсъждения върху "европейския модел", който се опитва да свърже, по наш начин, равенството и динамизма. Вярно е, че сме далеч от успеха.
Но и при вас бъдещето не изглежда толкова розово. Америка произвежда нова класова борба, но между три класи - на бедните, средните и свръхбогатите. Проблемът не е в това, че има богати и все по-богати. Новината не е, че има бедни. А че средната класа се разпада и че мнозинството, тези, които нямат възможност да плащат за обучение и осигуровки, се страхуват да вървят напред. Те се отказват от състезанието и условията, които им се предлагат. Вие ще издържите по-дълго от нас заради желанието да вървите напред, но моделът ви е нестабилен. Говоря за политиката и демокрацията, не за морала."
|
Ima li paralel na tazi statia v Canada?
