|
Edna statija ot NiraMMedia:
======================
НИЕ – БЪЛГАРИТЕ, ВИЕ – БЪЛГАРИТЕ
Няма да бъде пресилено, най-малкото обидно, ако се провикна с цяло гърло – Ние, българите, сме серсеми. Трудно ми е да обясня спокойно защо мисля така. Затова ще си пийна една гроздова за кураж и ще започна. Посочете ми една нормална държава от Европа, с изключение на Югославия, Румъния и Албания, където народа населяващ я, за десет години успява – без война и природни бедствия – да унищожи всичко. Надявам се не завинаги. Ще попитате, защо? Ами, защото и аз като много други – около милион и половина – напуснах България и ми е все едно дали тя ще се «оправи» или няма. Няма да крия – много си обичам България. Само, че не тази крадлива; миризлива; политически непросветена; разделена на «цветове», вероисповедания, етнически общности и други глупости държава. Това НЕ Е моята България. България на Чинтулов, Дебелянов, а защо не и на Смирненски. Той доста добре я е разгадал навремето. Тази България, която по веднъж годишно виждам е проклета не само от Бога, ами и от Дявола. Дявола обаче няма пръст в нашите глупости, нито пък само «чуждите сили». Знаете за пословицата – ”Не е луд, който изяжда зелника, а този, който му го дава”. Такова продажно племе едва ли има другате по света. Кажете ми какво не успяхме да продадем за тези десет «свободни и демократични» години. Продадохме заводите си, здравната ни система, училищната ни система, Балкан, банките си, възрастните, жените, армията, децата и даже лайната си. С една дума – Независимостта си. Защо, кажете ми, да се кахъря за България? Защо да й помагам? За да храня най-големите й врагове ли? Няма да го бъде! Нещо свято да е останало по българските земи? Какви дупки само са разкопани по българската гръд. Открие ли се нещо ценно в земята, веднага се продава на «глупавите» западняци и то на безценица. А я ми кажете, Луканов сам ли я измисли тази «дивна» бледочервена – бледосиня политическа система. Как ли не се плюха един друг през тези десет години. Години, когато другите народи вървяха, макар и бавно, напред и нагоре в развитието си. Само ние, българите, душмани на отечеството ни, се «изхитрихме» като бай Ганьовци да унищожим благините с които ни е дарила природата и да запокитим съдбата си на вятъра, като брашното от една българска приказка. Защо до сега нито един мошенник не е влязал в затвора за злоупотреби. Много просто – една по-голяма риба като влезе в зандана, ще си отвори устата да приказва и тогава цялото фалшиво войнство от изкуствено зарибения язовир, след източването на миризливата политическа вода, ще остане на сухо да си хапе опашките един на друг. Загледали ли сте се внимателно, достатъчно отблизо, в лицата на нашите политически мъже. Аз съм имал неудоволствието да гледам право в очите, от половин метър, Костов, Божков, Ф. Димитров и друга политическа паплач. Очите им, ще си призная, са напълно различни по цвят и форма, но излъчването им е едно и също. Очите на всичките излъчват – страх, недоверие, ехидност и простащина. Това са очите на един-единствен човек – бай Ганьо от моя роден край, аз съм родом от Казанлък. Особено очите на Божков ме същисаха. Отидох на пресконференцията, която той и министър Кимо Саси, дадоха в началото на тази година в Хелзинки. Трябваше да го попитам няколко въпроса, но като видях очите му, се уплаших да не се «изцапам» от погледа му. През моя дълъг журналистически живот съм се срещал и разговарял с мародери и убийци, но никога не съм се страхувал, че ще се «изцапам» от погледите им. Може би защото те не криеха, най-вече от себе си, какви хора са. При Божков криеницата беше доведена до съвършенство. През очите му ме гледаха Хитлер, Сталин, Чаушеско, Милошевич и Садам Хюсеин, само че в български вариант. Всички очакваме с нетърпение, как ще се развие борбата за надмощие между политическите колоси в съвременна България. Не вярвам, те, да си извадят очите, но до одирането на охранените им бузи неминуемо ще се стигне. Лошото е, че от раните им няма да потече чиста, човешка кръв, която може да ги изчисти от пороци и заблуждения. Много хора, останали все още в Родината ни ще пострадат, докато народа узрее да им потърси сметка за неправдите и униженията. Жалко е само, че нищо пропиляно нахалост не ще се възстанови. Нито нервите, нито здравето, нито радостта от живота ще бъдат такива, както са у обществата населяващи страните от Европейската Общност. И те имат своите проблеми, но това са проблеми, в повечето случаи, от духовен и културен характер. До тук критикувах българското общество, затова си мисля, че е редно да предложа някакъв изход за излизане от ситуацията, в която се намираме. Най-важното е според мен да се направят следните стъпки:
- Да възвърнем доверието между обикновените хора. Да не се крадем и лъжем за щяло и нещяло. Лесно е да откраднеш и излъжеш. Но я се опитай да възвърнеш доверието у другия. Никога в България не се е крадяло така на поразия. И то на дребно, за ”жълти стотинки”.
- Никога да не гласуваме за политик, за който не знаем дали е порядъчен човек. Не трябва никога да забравяме делата на политиците, които ни докараха държаваха до това дередже.
- Българските граждани живеещи извън България и тези живеещи в нея е крайно време да намерят общ език. Но не за да помагат и на останалите честни български граждани да напуснат Родината, а да се опитаме с общи усилия да покажем истинското лице на нашите политици навън, например като започнем да публикуваме статии за кражбите им, а също така и фотографии на разкошните им дворци.
- Трябва да намерим способ да самофинансираме дейността ни. Да разпространяваме безплатен вестник веднъж месечно в България и разбира се по Интернет. Да подпомагаме българската култура и я изнасяме навън, особено там където живеят компактно много български граждани.
- Да търсим приятели и съмишленици по целия свят. Има много организации, които биха ни помогнали, ако са уверени, че помоща им ще отиде по предназначението си. Трябва да компютъризираме дейността си, за да не си ”харчим” всички времето за едни и същи дейности.
- Да работим само с хора, които безкористно искат да ни помагат. Ако някой ограби парите или доверието ни повече от два пъти, да си търси другаде място. Крадци и мошенници има достатъчно в България и по света.
- Да помагаме на децата ни и родителите ни, защото на тях сме се крепили и на тях ще се крепим. Всеки един от Вас има какво да допълни към този списък. Така че започвайте с делата си, за да не ”загубим” България.
|
НИЕ – БЪЛГАРИТЕ, ВИЕ – БЪЛГАРИТЕ