"2. Той като е управник, може ли да не краде; и аз да бях и аз щях да правя същото." Точка 2 само илюстрира една определена нагласа в обществото. Тук, в нашето тя е масово разпространена и тя допуска корупцията. Липсата на **спазвани** от всички правила в достатъчна степен. Къде са инициативните хора - това са тези, които са разбрали, че съдбата им зависи от самите тях и които **действат** по въпроса, **не се оплакват**, не мрънкат, не завиждат на мутрите за хубавите им крадени коли и т.н. Има работа в България, но трябва да се търси, защото вече не е на две крачки от родното панелно жилище; иди да видиш сутрин на Централна гара колоко народ се изсипва в София да работи. А който има професия и с нея може да спечели пари навън - евала, няма лошо в това, личен избор. Даже и да реши да се върне, ще се върне с опит и знания. Така че точка 2 от по-горе ако стане нещо от рода на : 2. Той като е управник, и свестен да е, нищо човешко не му е чуждо; затова искам да има система, осигуряваща съответното чиновническо място да не бъде генератор на корупция. Такава система може да се осигури при демократично управление, не при диктатура. Такава система е сложна, от което следва, че за конструирането й се иска участие на много различни хора, способни и имащи възможност да изказват мнението си. Къде в диктатура такива условия. Не става. Поздрави Иван