Петре, почти 100% приемам. Ще ме прощаваш, но интерпретациата на връзката род-родина и т.н. е леко уцасна. Давам го схематично, че няма време: 1. не става въпрос за нихилизъм на всяка цена - трябва да се плаат данъци и да се спазват закони и т.н. все още е далеч времето, когато ще можем да се лишим от националните държави, а и това горе-долу никога няма да стане 2. обаче, ако ще правим връзка между род и родина, имай предвид, че това поне 300-400 години не е особено актуално за модерните нации. защо ли? защото основна презумция на модернизацията е преход от органичното цяло, наречено род, към индивидуализирано, атомизирано съществуване. никой не казва, че това е добре (е, аз казвам, но това си е мой шпроблем) - просто факт. 3. като слеващо от 2 - нацията не е възпроизводство на някакви родови връзки, а идеологема, нещо като обща кауза, излизаща на дневен ред най-вече в началото на индустриалния капитализъм и свързана с гаранции за големите инвестиции, необходими за изграждането на големите (нбационални инфраструктури). 4. Държавата, като основен инструмент за съществуването на националните образования има 2 основни функции - фискален монопол и монопол върху насилието - нобходими не поради някакви божестжени или дълбоко морални ценности, а за да може да се гарантираз трайност на голямата социотехническа система, съставена от индивиди, железници, петролни кладенци и т.н. 5. следователно, идеята за национален дълг, гордост е производна от тези (и още множество) фактори, така че м0оля, ни приписвай някакви принципни, отвъдисторически ценности, с които всеко трябва да се съобразява и т,н, - това е просто излишно. естествено, няма нищо лошо човек да си вярва, но е досадно 6. ето защо е просто обидно наличието на такива вторични чувства да се изтъква като основен аргумент за принуда да направиш нещо 7. ето за това аз, като почитател на всички технократски форми на принуда, побеснявам, когато някой ми излезе с подобен архаизъм. което не значи, че не ми пука за данъците или за близките ми 8. към близките ми се отнасям като приятели, с които съм имал огромен късмет и изобщо не ми пука за това, че сме в някакви семейни отношения - още нещо, което ограничава 9. и последно, бих служил с удоволствие (най-малко заради пуберските мечти) ако ми се гарантира качествена и "зловеща" подготовка "))))