БГ, Ваня има пълното право да замине за където си пожелае, щом иска да живее по-различно, в по-различна действителност, но няма да и бъде позволено да определя какво ще става с даден български град. На какво прилича това- някаква туркиня, живееща в Бургас, на която не и харесва обстановката и взаимоотношенията на Бургас с другите части на страната, и се прищяло градът да бъде присъединен от турската държава, само защото на нея така и било по-изгодно! Да си заминава за Турция и да се не връща. Именно, държавата, както и Македония, в момента съществува само на картата, но това не означава, че патриотизма, както ти наричаш това, е несъвместим или че не трябва да има нищо общо с чувствата на хората. Напротив, колкото повече се отчайваме и деградираме като народ с присъщите му национално самосъзнание и чувство за национална принадлежност, толкова повече ще сме в още по-неизгодно и още по-неблагоприятно положение за запазване на идеалите ни, и възможността за реализиране на целите ни и осъществяване на намеренията ни, жизненонеобходими за възстановяването, запазването, развиването и съществуването на страната, ще става все по невъзможна и немислима. Но същевременно никога няма да сме в състояние да превъзмогнем тази постоянна апатия и състояние на несамоувереност и безнадеждност, докато не се адаптираме да запазваме вярата и надеждата си дори когато положението и за страната и за хората е крайно тежко. На нас изглежда ни липсва способността и психичната нагласа да се противопоставяме на разрушителните сили, когато разберем, че за тях съществува по-голяма вероятност да надделеят над нас, отколкото за нас ние да успеем да ги отблъснем. И в такъв момент предпочитаме да се предадем, за да не изразходваме повече енергия, защото си мислим, че наистина нямаме никакъв шанс ние самите да надделеем над унищожителните и подтискащи сили и да ги елиминираме. Но в това се състои слабостта и уязвимостта ни. В такъв момент най-вероятно е да направим фаталната грешка, за която по-късно може да съжаляват и още 20 поколения след нас. Веднъж предадеш ли се, събитията са много тежки за тебе, донасят ти много страдания и предизвикват у тебе напразни стремежи за възвръщане или пресъздаване на предишното положение, но за съжаление, времето не прощава и станалото е безвъзвратно. Когато те подчинят и поробят, е много трудно, ако не и невъзможно, да се заредиш отново със сили и да се опълчиш срещу потисниците, защото междувременно тираните, които не са никак малко, правят всичко възможно да предотвратяват реализирането на усилията ти и постигането на целите ти. Провалят всичките планове, които все още можеш да инициираш и дори не те оставят спокойно да дишаш от въздуха на народа, на който принадлежиш и на Родината, към която не си си изпълнил дълга. Родината, която вече е робиня, останала без достойни за нейното величие чада. Недостойни не защото са създадени такива или защото са безверници, загубили всякаква надежда и желание за противопоставяне, а защото са РОДЕНИ РОБИ В В ПОРОБЕНАТА СИ РОДИНА и няма от къде да придобият енергията, нужна им, за да задвижат колелото на свободата. Идеален пример е Турското Робство, което щеше да ни съпътства завинаги, докато съвсем се затрием като НАЦИЯ И НАРОД- това между дрегото не са празни и високопарни понятия. Щяхме да влачим кървавите вериги на робството и да носим унижението и безкрайно непоносимите мъки в сърцата и душите си завинаги. Никога нямаше да си възвърнем достойнството и да възстановим независимостта на страната си, ако не ни бяха освободили. Но не е нужно да се стига дотам да ни поробват, няколко века да не притежаваме ни свобода, ни държава, и после чак, когато вече физически и духовно почти сме загинали, да ни освобождават някои, които, независимо от причината и съображенията за решението им, ги е грижа за братята си. Това не трябва да се допуска, защото докато сме роби и гинем и чезнем като народ, другите страни, чрез варварски нашествия и безпощадни империалистки методики на експлоатация и безчестно забогатявне, се раздвижват, окопитват, заемат позиции, възстановяват, компенсират ако е необходимо, градят империи и се превръщат в потенциални и реални Велики Сили, които ни гарантират робството и вечната зависимост дори когато вече сме " свободни " от вековното робство и пряка зависимост. Не само това, но дори ни гарантират, създават ни предпоставки и ни налагат условия на вечна мизерия и нищожно съществувание. А иначе е съвсем друго, когато положим и последни усилия с цел да предотвратим поробването ни, защото шансовете ни да надделеем още преди да ни подчинят са огромни в сравнение с шансовете ни да се изправим от калта, с изпотрошени кокали и разкъсани меса, когато вече страната ни бива притежавана от подтисниците, а ние не можем спокойно да дишаме дори. Наистина друго си е да не се предаваме, да направим всичко по силите ни и да победим врага, а после вече на спокойствие да лекуваме раните си и да възвръщаме силите си за изграждане и пресъздаване на Родината. Сили и енергия да я защитаваме по-ефикасно и възможност да осигурим достатъчно добър жизнен стандарт за всички сънародници. Сили, нужни ни за следващия път, когато ще ни се наложи да сме още по-силни, за да не загубим държавата си. Когато веднъж се зацикли колелото на свободата, трудно може да се счупи да спре да се върти. И противно на твоето разбиране, от обикновения човек зависи най-много в една държава, ако, разбира се тази институция има особеностите на истинска държава. Обикновения човек цени идеалите и той никога не умира за добър жизнен стандрат и просперираща икономика, а умира за идеали. Човек умира БЕЗ наличието на добър жизнен стандарт, но не и ЗА него.