Националният ефир през последните дни се прави, че се занимава с проблемите на българина. Както българското, така и американското национално радио “Свободна Европа”, което замести предишната петъчна съветска телевизия, имитират дискусия на кризата. Дори БНТ се напъва да участва според възможностите си. Каква е кризата, според ефира? Това, че България е в класациите на Евростат като една от най-бедните държави? Това, че в края на януари 2000 г. имаме 657 000 безработни - със 160 000 повече от юни миналата година? Това, че над 80 % от българския народ живее чрез натурално-стокова обмяна с доходи под аборигенските? Или може би това, че всеки втори младеж няма друга цел в живота, освен да емигрира? Не, нашият ефир се задръсти през последните дни с варианти за интригата Бонев – Костов. Как това, о Боже, ще се отрази на партията? Ще се разцепи ли СДС? Ще му се развинтят ли гайките? Ще му паднат ли амортисьорите? Ще му потече ли карбураторът? Консилиум от умници мъдрува над тези живототрептящи въпроси. “Партията е болна”, горестно изплака в събота на населението бившият експерт по компартии, днес – теоретик на либерализма Евгений Дайнов. Не нацията, не България, забележете, партията била болна. Това тревожи съня и храносмилането на видния политолог. В интервю на колегата му Огнян Минчев пак за “Свободна Европа”, абревиатурата СДС се споменава 31 пъти. Думата “България” – само 4 пъти. За Минчев СДС е осем пъти по-важен от България според лингвистичния анализ. При третия стълб в политологията – Иван Кръстев думичката България присъства осезаемо. Но как? “България се видя и се отврати от себе си” е подзаглавието на анализа му в “Капитал”. Можем да приемем, че самият Кръстев се е видял в огледалото и се е отвратил от себе си, но чак пък цяла България? По-скоро България се е отвратила от управляващата партия и мафиотската й физиономия, която започва да се рисува като фоторобот на МВР пред широко отворените очи на публиката. България се е отвратила всъщност точно от това СДС, с чиято болест ни занимават кръжокът Дайнов-Минчев-Кръстев. България иска българите да не се чувстват като дискриминирано малцинство в собствената си държава. За това обаче не се говори в ефира. Защото до него не се допускат изразителите на българското виждане и интерес. И ако за “Свободна Европа” има обяснение – тя се издържа от бюджета на САЩ, то за БНР няма логична версия. Кръжочниците –политолози също са на заплата при чужди фондации, които финансират техните центрове за либерални, социални и други стратегии и практики. Кой плаща обаче на Българското национално радио да затваря кръга на дискутиращите сред самите причинители на проблемите. В “Неделя 150” можеш да чуеш министър-председателя, който твърдо заявява, че няма да сдаде властта, ако ще цял полк боневци да му излязат насреща. А като “контрапункт” – представители на т.нар. граждански движения, които трябва да грабнат обичта и доверието на избирателя. Новата политическа класа. Кой я представлява? Николай Василев, вече бил веднъж министър и подлежащ на въпроса:”А какво направи ти тогава?” Румен Данов, прекарал 5 години като президентски съветник, тоест с по-дълъг стаж във властта от повечето днешни политици. И Дилов –син, борецът срещу корупцията, който призовава да оставим сега управлявашите на мира да си изпиели горчивата чаша до дъно. Което значи да оставим да доприватизират неизгодно за страната и останалото ценно от България. Да оставим един куп тарикати да донаправят гушите. Да оставим на мира персонажите, описани от съпартиеца на Дилов, ревизора Димитров в книгата му “Митница”. Ако това е пиене на горчивата чаша, дай да лочим и ние, би казал всеки. Такава е гражданската алтернатива според критериите на националните медии. И само Иван Кулеков спомена за опасността от един днешен свинар Ивайло, който можел да вдигне народа на бунт, но Костов веднага отсече “Няма да има свинар Ивайло!” И е прав. Това да не ти е януари 1997 година? Кой ще финансира днес свинаря Ивайло.