|
Моето име е Лакотавакан и както вече става ясно на всички, бая „Оцеоли“ съм изгледал като малък. Както и да е, какво си мислите за мен е все тая, но бих искал да споделя някои мисли и наблюдения. Напоследък толкова много дезинформация „поех“ в главата си от „нета“, че вече се съмнявам във всичко, което се пише за историята на света. Та...
Някога, преди векове, едни мръсни, миришещи, крадливи и т.н. престъпници , пристигнали от „културно“ развитата НЕкъпеща се Европа, в земите на едно население, които пришълците кръстили по-късно Северна Америка, земите, де. Местните ги посрещнали с резерви, но ги хранили и поили, защото все пак били хора, нали? Тези, новите гости, не се къпали, не работели, не ловували, но почти веднага започнали да си строят огради (по-късно фортове) и били безпомощни. В крайна сметка местните ги пренебрегвали. Хубаво ... но миризливците продължавали да идват и идват... а местните ги пренебрегвали и... пренебрегвали. До момента, в който се появила „Седма кавалерия“ и ...местните „случайно“ забелязали, че бая са понамалели. Освен това се оказало, че докато ги пренебрегвали, местните забравили да си купуват топове, пушки- последна мода, револвери и други оръжия, различни от томахавки, стрели и тук таме пушки, които правели „бух“ веднъж на сто минути. Тоест... нямали си съвременна армия. Изведнъж се появил един „ЛУД КОН“ и един „БИК„ КОЙТО ВСЕ ИСКАЛ ДА СЕДИ“ и те повели местните. Вярно, победили Седмата кавалерия ... но... останалите генерали на ЕДНА ДЪРЖАВА от бившите миризливци им разказали играта и сега местните се радват на чудесните резервати, оградени с тел - малки парчета от земята, която някога в целостта си, принадлежала на тях самите. И ... бившите горди местни .... станали МИРИЗЛИВЦИТЕ, а миризливците станали сегашните ГОРДИ.
Четейки за тези т. нар. индианци, аз много им съчувствах и исках да стана като тях. После пораснах...но любовта ми към тях си остана. Разликата беше само, че вече знаех, че не мога да стана като тях ... защото... абе бях роден в България, държава от друг континент. Но съдбата ме чула и... аз наистина станах индианец! След 89 година в моята страна дойдоха едни миризливци и ние, местните, освен, че ги пренебрегнахме...радвахме им се, бе! После те ни еВаха майката на армията, а ние ръкопляскахме ... край на казармите. Е, усетихме се, ама миризливите танкове дойдоха, а?! Сега се моля, дано НЕ СЕ РОДИ някое „ТЕЛЕ, КОЕТО ДА ОБИЧА ДА СИ ПОСЯДВА“ и някой „ БИЕЩ КЪЧОВЕ КОН“ че да ни поведат към ...резерватите, че лошо ни се пише. Ще се става май „миризливец“. И както беше през втората световна и виетнамската война, ще ни заставят да се бием за интересите на бившите „миризливци“, както правеха индианците навахо. От благодарност...
Та ето, че станах индианец... или поне научих, как са се и как се чувстват сега местните от някога наречените земи - Северна Америка...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
|
България и индианците