|
От предизборния щаб на
Радан Кънев – гр. Варна
Съвместна публикация на „Вардаръ” , Торонто и Иво Беров………………………………….………………………
ЗАЩО МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ ПОВСЕМЕСТНО ЩЕ ГЛАСУВАТ С № 27
дата: 15 Април 2013 г. , автор: Free Macedonia
ЗАЩО МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ ПОВСЕМЕСТНО ЩЕ ГЛАСУВАТ С № 27 ?
Паметникът на българите, които загинаха през септември 2009 г. в Охридското езеро при потъването на кораба "Илинден", бе осквернен с нацистки свастики и обидни думи. Кой и защо посяга на паметта на мъртвите българи в Македония? Защо властите в Скопие позволяват паметните плочи да бъдат поругавани? На тези въпроси ще отговорим с Владимир Панков, председател на българското гражданско сдружение в Македония „Радко".
Името на организацията идва от псевдонима на легендарния лидер на ВМРО Ванче Михайлов - Радко. Основната цел на сдружението, което властите в Скопие обявиха за противоконституционно, е да се зачитат правата на македонските граждани с българско самосъзнание. Панков е роден като Владимир Паунковски в Охрид. По образование е икономист. През 1996 г. става български гражданин и променя името си на Панков. Властите в Република Македония обаче отнемат българския му международен паспорт. След няколко ареста, гладна стачка и намесата на българските власти паспортът му е върнат. Една година пребивава в България, след което в 1998 година се връща в Македония. През 2000 г. става лидер на „Радко".
Разбрахме за поругаването на паметника от българския консул в Македония. Самите ние видяхме паметника - случилото се наистина е ужасно. Кметът на Охрид, Александър Петрески веднага осъди този вандалски акт, но сега на ход е полицията, ако иска да намери извършителите. Въпросът обаче е, че изрисуването на паметната плоча със свастики е резултат от антибългаризма в Македония, който тук е много силен, в неизмерими граници. За съжаление това не е нещо ново и не е изолиран случай, а тенденция. Пак казваме - това е израз на антибългаризма в Македония, който не води до нищо добро. Вандалите посягат даже и на мъртвите, само защото са българи. Това е позорно и трябва да бъде осъдено. За съжаление да си българин в Македония е престъпление. Не са човеци тези, които поругаха паметника на българите, загинали в Охридското езеро при потъването на „Илинден". Тук всичко е антибългарско. Официалните власти, държавната администрация и партиите, които са на власт, непрекъснато провеждат антибългарска кампания. Не знаем накъде по-зле може да се върви. Положението е достатъчно зле. Нашата организация иска да се промени конституцията на Македония. Ние настояваме най-вече да се дадат културни права на българите, т.е. да се възобновят българските образователни и културни институции. Искаме и българският книжовен език да бъде обявен за един от официалните езици в Република Македония.
След Втората световна война комунистите приеха т.нар. идеология на македонизма, а десните си останаха българи. Левите твърдят, че сме със сръбски произход. Разделението между нас е политическо. Комунистите приеха, чрез македонизма да правят отделна народност, а десните не приеха това. Да, това е най-голямата грешка на Коминтерна, който реши, че трябва да бъде създадена македонска нация. В резултат на тези решения след Втората световна война спрямо тази част от Македония, която остава в границите на Югославия и България, се прилага сърбо-комунистическата доктрина на македонизма. Тя цели да унищожи българщината, чрез провъзгласяването на българите от Македония за македонци, които имат своя нация, език и идентичност. През 1945 година властите създават и т.н. ,,македонски език" – а той е диалект на българския книжовен език с използване на сръбската азбука, в замяна на дотогава използваната българска азбука.
Процесът на македонизиране на българското население във Вардарска Македония след 1945 година приема чертите на класически геноцид. Държавата Република Македония е създадена след разпадането на Югославия през 1991 година. Съгласно приетата тогава конституция, българското население е обявено за ,,македонско" по етническия произход. Всички граждани на републиката, които се опитат да говорят открито истината за т.н. македонски етнос, и днес се преследват от държавните служби за сигурност. Очевидно Македония нехае за българските паметници. Нека си спомним колко пъти бе разрушавана плочата на революционерката Мара Бунева. Тук всичко, което е българско, се заличава. Така например на гроба на българския възрожденец и писател Григор Пърличев бе сложена нова паметна плоча, написана на т.нар. македонски език. Старата плоча бе на книжовен български. Това се случи в Охрид. Ето и с Мара Бунева - непрекъснато слагаме нови плочи и вандали ги рушат, само защото е българка. Постоянно се правят подобни провокации.
След Втората световна война комунистите представят, че са освободили народа от българите фашисти. И тези, които твърдят, че са българи, са обявени за монархо-фашисти. И нашата организация „Радко" бе официално обвинена в подобно нещо от Конституционния съд на Македония. Ние обаче отидохме пред Европейския съд, за да докажем, че не сме фашисти. Но има един аспект на политиката на България спрямо Македония. Правителството на ГЕРБ водеше абсолютно безотговорна политика на ПОСТАВЯНЕ НА ЧЕРВЕНА ЛИНИЯ МЕЖДУ ДВЕТЕ СТРАНИ.Това ще обрече и нас на още по-големи репресии, защото македонистите използват ветото спрямо тях за тотален натиск върху всичко българско. Няма да се учудим, ако в скоро време албанците отцепят почти половината от държавичката, а ние – българското мнозинство бъдем натикани в своеобразно гето, под егидата на просръбско Скопие, остатъка от някогашната Вардарска Македония...
За да се стигне до всичко това главна заслуга се пада на комунистическата власт в София, която след 1945 г. с огън и меч прокарваше постулатите на „Македонизма”, внушавани от Москва и Белград. В Пиринска Македония, освен вкарването на учители по несъществуващия „македонски” език, преброяванията, които целяха да докажат наличието на „Македонско малцинство”, трябваше да се мине и през горнилото на физическото унищожаване на македонските българи с десни убеждения, включително – ЛИКВИДИРАНЕТО НА ЦК на ВМРО. Сред най-твърдото ядро на комунистическите главорези , които налагаха тази политика, своето достойно място заемат представителите на ВМРО (об) съюзени с т.н. през 20-те и 30-те години на века "протогеровисти". От тази среда в редиците на комунистическите банди навлизат изверги като Лев Главинчев, Перо Шанданов, Тома Трайков, Антон Югов... Това не са писалищни стратези, възлагащи на подчинението си изпълнението на неприятната и мръсна работа. Не. Те са преките садистични убийици преди и след Девети. Техните ръце са оплескани до лактите с кръвта на стотици български патриоти от всички краища на Татковината.
Тук ще ви разкажем за ВАРТОЛОМЕЕВИТЕ НОЩЕ през юни 1946 г. , когато българското патриотическо ВМРО на Ванчо Михайлов бе фактически обезглавено и след това не успя да възстанови повече никога своята някогашна слава в България. Единствените места, където успяха да се спасят някои от лидерите бяха - главно Америка, както и Белгия, Италия, Австралия...
На 7 юни 1946 г. след продължителни срещи в Москва на Георги Димитров, Трайчо Костов, Тито, Ранкович и пр. със Сталин, в София започва акцията срещу оцелелите към тази дата водачи на ВМРО. Според тогавашния н-к на контраразузнаването Стефан Богданов: "...Югов лично ни нареди, че по указание на Георги Димитров трябва да се ликвидират безшумно и без съд група от пет-шестима македонски терористи, които нямаха нито един извършен терористичен акт против отечественофронтовската власт. Групата се възглавяваше от полковник Дрангов, Жоро Настев и още няколко прононсирани комити-върховисти"...
Богданов бърка - полковник е не Кирил Дрангов, а неговият знаменит баща Борис Дрангов, загинал в Първата световна война като подполковник и посмъртно удостоен с висшия офицерски чин. Погрешно е и определението му "комити-върховисти" - то е заимствано от скопската пропаганда, която съзнателно размива разликата между идейната платформа на ВМОРО (ВМРО) и присъединистката идеология на Върховния комитет, преустановил съществуването си още в началото на XX век. В едно е точен началникът на отдел "Б" в Държавна сигурност - Димитров наистина се намесва в акцията с конкретна директива. "Да се ликвидират безшумно..."
Късно вечерта в дома на Йосиф Марков нахлуват агентите. Зад раменете им домакинът съзира самодоволното лице на "национал-революционера" Тома Трайков. Изправят петимата заварени с вдигнати ръце до стената и след щателно претърсване на жилището ги отвеждат. Само час преди ареста им на път за срещата, насред улицата е задържан Жоро Настев и вкаран в застигналата го камионетка. Камионетките са няколко. През цялата нощ те кръстосват софийските улици и спират на точно определени адреси, за да потеглят оттам винаги с поне един човек повече. Така са извлечени от домовете им журналистът Страхил Топурков, работил за "Македония" и "Зора", юристът Стоян Катошев, запасен офицер от авиацията, старият войвода Стоян Вардарски, учител по професия, адвокатът Васил Шалдев, интелектуалецът Петър Гребенаров. Падат и жертви. При опит да бъде задържан, Асен Заиешев оказва съпротива. Куршумите го повалят на тротоара. Втората жертва е обект на самия Главинчев. Софийският адвокат Манчо Димитров, някога член на Националния комитет на братствата, е в списъка на протогеровисткия ексекзекутор още от 30-те години. Очевидец на умъртвяването му е неговият колега Наум Момчеджиков: "Когато камионетката излезе на площад "Света Неделя", то-ку-що бяха взели Манчо Димитров. Там колата спря и в нея се качи Лев Главинчев. Като видя Манчо, хвърли се върху него и пред очите на всички ни започна да го души. Докато камионетката да стигне до Лъвов мост, Манчо вече беше труп".
По същото време групата на Трайков завардва изходите на сградата, където живее Атанас Пашков. "На 8 юни у нас нахълтаха в 3.30 часа (преди съмване) - разказва съпругата му Христина. - Мъжът ми се опита да избяга през прозореца, но цялата кооперация беше обградена и го отведоха. В 8.30 часа дойде Тома Томов, екзекутор и пръв помощник на Лев Главинчев, и арестува и мене. Откараха ме в ДС на Лъвов мост и лично Трайков ме би и рита така жестоко, че другият, който беше с него, му каза: "Стига, стига!" Бях облечена в бяла рокля - потънах цялата в кръв. В съседна килия пищеше някаква жена, която непрекъснато питаха: "Ти защо ходи на този гроб?"...
Не така лесно се удава изпълнителите на Георги-Димитровото указание да се справят с Кирил Дрангов. Обграден от цяла глутница в дома си на улица "Цар Иван Шишман" № 37 - зад черквата "Свети Седмочисленици", достойният син на легендарния полковник Дрангов отказва да се предаде и открива огън. Това не влиза в сметките на органите на сигурността. Пукотевицата ще разбуди квартала, утре в София ще се заговори какво ли не, а градът гъмжи от чуждестранни журналисти. Димитров е наредил: Безшумно...! В един миг Главинчев и Трайков извикват на Дрангов, че ако не излезе с вдигнати ръце, ще подпалят къщата. А в нея се намират двете деца, съпругата и майката на Кирил. Четирсет и пет годишният мъж знае на какво са способни Левчо и Томата. Като нищо ще изпълнят заканата си. Отговорът му е самотен изстрел в миг на затишие. По-добре сам да сложи край на живота си, отколкото да попадне в килията за "разпити". В една по-сетнешна справка на ДС (от 6.ХII. 1962 г. ) обаче версията е, че "при престрелка с нашите органи е убит". Последното изречение гласи: "Той обаче убил 6 души от МВР". Цифрата е потвърдена от донесение на агент Борис Аврамов, който съобщава, че Кирил Дрангов, преди да издъхне (и тук не се казва по какъв начин - бел. авт. ) бил застрелял шестима от четиринайсетте агенти, изпратени да го арестуват. Минути след самоубийството на Дрангов тук пристига лично министър Югов. Той не може да си намери място от гняв. Дрангов му е трябвал жив. На каквато и да била цена. Та това е ликвидаторът на Алеко Василев, организаторът на убийствата на генерал Протогеров и югославския крал Александър. Какви прекрасни възможности за съда са пропуснати. Главинчев вдига рамене: що не е бил по време на пукотевицата Югов, та да каже как да стане тая работа.
Едновременно със софийската акция арести са извършени в цялата страна, като почти всички задържани са докарани в София. От град Елена е грабнат Страхил Развигоров, бивш член на ЦК на ВМРО, установил се там като адвокат, от Пловдив - Крум Сарджов, също адвокат, от Варна - Кръстьо Пинзов, стар деец на организацията и тъст на Пашков, наново са прибрани оправданите на миналогодишния съдебен процес Георги Димчев, Петър Козов, Георги Марчев и Никола Политов. Арестантските отделения на Дирекцията, на милиционерските участъци, на затвора гъмжат от хора на различни възрасти, повечето от които са от Неврокоп, Горна Джумая, Петрич, Свети Врач, Разлог. Общият брой на задържаните е почти 200. Димо Дичев докладва пред ЦК, че акцията е преминала "при пълен успех".
На 9 и 10 август в София се провежда тайният Десети разширен пленум на ЦК на БРП (к). Георги Димитров изнася политически доклад, в който македонският въпрос е главна тема. Неточни били определенията Пиринска Македония, Вардарска и Егейска, или Беломорска. "Няма три Македонии. Има само една Македония и тая Македония в основната си част се представлява сега от създадената и развиваща се Македонска народна република". Населението на Пиринския край "още сега трябва да се проявява като част от македонския народ, която част предстои да бъде присъединена към НРМ". За българските комунисти това означавало там да се работи усилено "за усвояване на македонския език", "за използване на македонска литература", "за запознаване на македонците от Пиринския край с историята на македонския народ"... Гръм от "бурни и продължителни ръкопляскания" посреща намерението да се пристъпи "още отсега" към практическо изпълнение на замисъла за предателство на българските национални интереси. Димитров доволен оглежда залата. Активът на неговата славна партия изцяло подкрепя директивата на Йосиф Висарионович. Какви прекрасни комунисти! Доловили вълнението на вожда си, делегатите стават на крака и неистово скандират: "Сталин, Тито, Димитров!" Димитров търпеливо изчаква френетизмът им да се поуталожи и отново забива поглед в доклада. Сега гласът му все по-често стига до кресчендо, особено когато изтъква важни конкретни задачи. Една от тях е работата сред македонската емиграция. Крайно необходимо е македонските емигранти, заедно с пиринските македонци да поведат "най-решителна борба против злостните врагове на сближението между България и Югославия, против михайловистите и великобългарските шовинисти, злостните врагове на Народна Република Македония и крепители на реакцията в България!" Делегатите единодушно гласуват решения за предоставяне на "културно обособяване" на Пиринския край. Прочетената от Червенков декларация на пленума по македонския въпрос отново взривява залата. Но тя, както пише Димитров лично до Йосиф Броз, "по разбираеми причини... няма да бъде обявена в печата". Съзнава вождът на червените отродители, че на такъв документ, предоставящ Македония в ръцете на Тито и компания, българският народ едва ли ще погледне с добро око.
Процесът срещу набедените за терористи 22-ма подсъдими започва на 17 август. Според обвинителния акт те били възобновили ВМРО, като създавали и въоръжавали бойни групи. Целта им била да организират "съпротивително движение от македонци, легионери, николапетковисти и други опозиционни елементи, които с терористически действия и саботажи да съдействат за разгрома на Червената армия и нейните съюзници". Единственият "доказателствен материал" са писмените "самопризнания". Ала почти всички подсъдими се отказват от тях, въпреки положения много седмичен труд от страна на инквизиторите. .. ...Нещата не вървят на добре. Съдийският състав е принуден да привика като свидетел главния "следовател" Тома Трайков. По лицето на Томата е изписана смесица от негодувание и обида. Не, над подсъдимите не е упражнявано никакво насилие! Следствието било провеждано съгласно установената практика и при спазване на всички законови изисквания. ... Сега идва ред на тежката артилерия - прокурорските свидетели Лев Главинчев и Перо Шанданов. И единият, и другият извършват по една "гробарска" екскурзия из миналото на ВМРО, но само между труповете на "прогресивни дейци", каквито били и протогеровистите. Перо припомня, че последователите на генерал Протогеров още през 1928 г. имали тайно споразумение с другаря Георги Димитров за общи действия с БКП; тук била причината те да бъдат избивани от михайловистите. Вина за "братоубийствата" имали и обвиняемите Владимир Куртев и Георги Настев, които отхвърляли "коминтерновското схващане по македонския въпрос". Но най-голям виновник бил Ванчо Михайлов, по чиято заповед терористи убили и Тодор Александров. ... По вече утвърдена традиция най-тежките наказания са задочни. Обявените "в неизвестност" Куртев, Настев и Коста Ризов не се явяват на процеса. За Ризов се шири слух, че избягал по време на следствието. Скочил от мотоциклета, с който го карали от Софийския затвор в Дирекцията на милицията. За другите двама - гробно мълчание. Нищо не се чува и за не попадналите в съда Васил Шалдев, Георги Марчев, Атанас Пашков, както и за Йосиф Марков и Гошо Атанасов, които заедно с Куртев и Ризов са арестувани от Тома Трайков в съдбоносната вечер на 7 юни. А това са все хора от списъка на Главинчев…
Има две писмени свидетелства със споменен характер, по които може да се проследи "движението" на тези организационни дейци, първи попаднали в клопката на юнската акция. Но само донякъде.
Според Янко Запрев от Петрич, задържан в Пети софийски милиционерски участък, Настев, Ризов и Марчев са били в същия арест към средата на юни. Тогава "в килията внесоха Георги Марчев от Горна Джумая". Внесоха! За Ризов: "В нашата килия беше и бай Стоян, баща му. Една сутрин чухме откъм коридора гласа на Коста: "Тате, и аз съм тук, да знаеш". Бай Стоян започна да плаче: "Те ще го унищожат..." За Настев: "Видях го пред тоалетната. Викаше на Тома Трайков и брат му Георги, също бивш протогеровист, че не са никакви революционери, а обикновени убийци. А те му се заканиха: "Ще ти покажем кои и какви сме!"...
Според Петър Козов, арестант в казематите на Дирекцията на милицията, до 24 юни там се намирали Пашков, Марков, Атанасов, Шалдев, както и преведения от Пети участък Марчев. На тази дата Козов е откаран с една група в етапното комендантство, но споменатите петима останали в килията. Предполагало се, че ще бъдат изправени пред съда. След тези събития, големите градове с концентрирана емиграция, като София, Варна, Бургас бяха сковани от смъртен страх. Последваха непоносимо дългите години на концлагерите и затворите, където наред с всеизвестните страдалци като Богдан Карадочев, Сашо Сладура, ген.Вълков и други, оставиха костите си хиляди македонски българи.
Но за това, събрано от библиотеките на Държавния департамент / Иван Илчев /, Чикагските архиви / Драгомир Богданов /, Архива на ЦК на МПО в Индиана / д-р Георги Генов /, Университета в Торонто / д-р Георги Младенов / ще разказваме друг път. Цели дисертации могат да бъдат сътворени от ново издирените материали...
ВЛАДИМИР ПАНКОВ – председател на Асоциацията на македонските българи – „РАДКО” , Охрид
ЗОРАН АРНАУДОВ – член на ЦК на българската партия в Повардието – „РАДКО” - Охрид
Д – р Георги Генов, член на ИС на „РАДКО” и главен редактор на „ВАРДАР” - Варна,
Д – р Георги Младенов – член на ИС на „РАДКО” и главен редактор на „Македонска трибуна” - Торонто
http://www.freemacedonia.net/statia.php?sn=735&t=2&
|
КЪНЕВ - 27 : Унищожаване на ЦК на ВМРО - 1946 г.
