България в 2012 - 2013 / Политика, Свят / България

Богатството на една държава и народа й се определя от продукта,който произвежда, от условията за бизнес и от желанието да се прави такъв. За съжаление в България от 1989 г. се произвежда все по-малко, с все повече пречки и с все по-голямо нежелание.

И докато първите няколко години на прехода, стотици хиляди се впуснаха да правят бизнес, производство, търговия или в сферата на услугите, то последните 10 – тина години е точно обратното. Все повече хора насочват поглед към някоя дори не толкова добре платена общинска или държавна работа, която им дава макар и минимална сигурност и все по-малко и все по-трудно се решават да заложат себе си и бъдещето си за да влязат в редиците на псуваната от всички буржоазия, мразена както от страна на чиновниците, така и от страна на медии и олигархични кръгове свързани с властта и мафията.

Според индекса на канадския институт „Фрейзър“ - от 127 страни България е на 70-то място по икономическа свобода, заедно с Доминиканската Република, Никарагуа, Танзания и Тунис.

Лошите държавни услуги (здравеопазване, образование, съдебна система, сигурност, инфраструктура и т.н.) имат пряко влияние върху богатството; "Когато хората плащат средно около 47% от доходите си на държавата като данъци и осигуровки, за да получат определени услуги, но не ги получават и се налага да си доплащат (за лечение, частни уроци и образование, справедлив изход от съдебен спор, охранителна система, ремонт на повредени от дупките по пътищата автомобили и т.н.), те са победни с 47%." - Ниското качество на тези услуги е също спирачка за навлизането на чуждестранни капитали.
В някои части на страната „технологиите“ в селското стопанство не са мръднали от Средновековието насам.

Поради което и колкото и да се намалят заплатите в страната (малко над 100 Евро месечно е минималната месечна заплата), то българското село трудно може да се конкурира със страни където средната продължителност на живота рядко надминава 45 години. Защото на каквато и цена да се произвеждат картофи, лук и домати в България, колкото и ниска да е заплата на този който ги обработват, щом дори в разгара на кризата ги внасяхме от страни като Египет, Сирия и Йордания, то явно у нас не е изгодно да се влага пари в земеделие свързано с ръчен труд, предвид това, че осигуровки, данъци, акцизи на горива всичко това се калкулира в цените и поради това земеделието ни свързано със зеленчуци е неконкуретоспособно дори на зеленчуците внесени от пустинята. Самия внос също е свързан с разходи, картелиран и вследствие от това цените имат само една посока, а намалялата консумация на едни храни насочва хората към други.
Другия проблем е високата престъпност в селата и отдалечените индустриални райони.

“За селата голям проблем е престъпността, тъй като няма държавни структури, които да препятстват битовата престъпност и хората се страхуват да обитават къщите си, не смеят да гледат животни, да садят и обработват земята, защото ще им ги откраднат.” - Проф. Марта Сугарева.

Бизнесът тук в България се притиска с хиляди разрешителни режими, стотици хиляди чиновници се изхранват от тях без никакъв ефект. Вероятно омразата и страха на властта към всякаква средна класа в страната и нововъзникнала буржоазия, неподвластна на апарата и не-създадена от горе на долу, пречат за създаване на прости и ефективни механизми.
Защото икономическата свобода би пречила на политическото господство, а от там много източници на доходи за управляващата и смятаща себе си за аристократична класа ще секнат.
Забелязали ли сте, че в почти всички репортажи за "лошите" търговци, персонажите са хора с една сергия, мижаво магазинче или фабрика и които по 7 дни в седмицата, без отпуск, блъскат за единия хляб, за себе си, семействата си и тези които са на работа при тях?! Никога обаче камерите не са пред офисите на някой е монополист, било от телекомуникациите, банките, енергодружествата, ВИК някоя от партийните фирми във вноса на храни.
Врагът е малкия и средния човек, който се опитва да бъде автономен което води до арабизация на страната ни в икономически смисъл. В момента по липсата на пари вече се готви удар и срещу останките от българското село. От 17.02.2011 Облагат с данък вече и земеделците.
За първи път тази година доходите на земеделските производители ще бъдат облагани с данъци. Данък ще плащат и физически лица, които нямат регистрация като земеделски производители. И всичко това на фона на бясно качващите се цени на храните и вече застрашителната стагфлация.

Нещо което ще доведе до криза в и селското ни стопанство в края на 2012 г. или началото на 2013, като обаче преди това ще създаде още инфлация. След нея обаче, до 2 години най-много ще станем свидетели на силна криза в аграрния ни сектор и силен спад на цените.