“Коя е тази ужасна епоха, в която идиоти водят слепците?” – Уйлям Шекспир
Както и писах на 08.11.2010 година, 2011 започна с покачване на цените, като стагфлацията заложена в държавната политика предните няколко години, при предните правителства и продължена от сегашното, послужи като катализатор в избухването на цените в страната.
Безсмислено високите акцизи върху горивата, покачването на данъците и осигуровките в селското стопанство, енергийните разходи за които съм говорил не веднъж, плюс покачването и на международните пазари, този път не накараха цените са пълзят на горе, а те направо скочиха при всички опити на кабинета, да натовари средната и бедната класа в страната със задължението да сдържа инфлацията.
Бледото покачване което се забелязва в износа ни, се дължи не на условията създадени за него, а напротив, то е продукт на силната борба за оцеляване на някой компании, напук на всички термоядрени опити върху българската индустрия.
Както споменах още в края на 2007 и началото на 2008 година, покачването дойде не от “евтината” работна ръка, на която разчита тази част от елита заложила на обедняване на нацията и ниско заплащане на труда, а от машиностроене, автоматизирана индустрия, такава с висока добавена стойност, износ на суровини и селско стопанство залагащо на висока механизация – където ръчния труд почти няма стойност. В същото време индустриите залагащи на евтин труд почти не са се поместили напред. Очевидно е твърде наивна вярата на някой, че с евтин труд ще бием страни като Бангладеш, въпреки, че с бързи крачки се доближаваме до тази страна.
Ниската минимална работна заплата в страната, не само не играе никаква роля в задържане на стагфлацията и няма почти никаква роля в създаването на БВП, но в близко бъдеще, ще се окаже още по-голям проблем за икономиката, а дори заплата да се намали, то това няма да окаже значение на ръста на цените, колкото и да им се иска това на някой министри от този и предния кабинет.
Премиерът не обича неудобни въпроси
Силния в кавички ръст на БВП в края на в края на 2010 г., реално не е нищо повече освен следствие от стагфлацията генерирана с високи енергийни и данъчни разходи, товарещи цените в България. Плюс ръста в цените на храните и цените на някой суровини на световните пазари.
Защото ако от ръста на БВП извадим инфлацията в страната какво остава от този ръст?
Годишната инфлация за декември 2010 г. официално е 4.5%. Това е два пъти повече от очакванията на министъра на финансите Дянков, който прогнозираше индексът на потребителските цени да нарасне между 2.1 и 2.2%. Върху такива прогноза стъпи и бюджетът за 2010 г. В същото това време Индексът на цените на производител на вътрешния пазар в промишлеността се е качил за 2010 година с минимум 11% (двуцифрено число) което неминуемо доведе и до сегашното покачване на цените и на потребителските кошници.
И вярва ли някой на статистиката на НСИ след като дори националните медии, винаги слепи за проблемите се решиха и забелязаха проблемът наречен стагфлация?
Според проучване на bTV храните са поскъпнали пет пъти повече от официалната статистика като инфлацията при най-ползваните храни през 2010 година е близо 20% !
Началото на 2011 бе отбелязано още първите дни с почти неконтролируемо покачване, което само за броени дни ни напомни за качването на цените в периода от 2007 година, а всички знаем какво се случи след тази година.
И тъй като не само аз откривам отдавна топлата вода, то страхът от силна инфлация пришпори и цените на акциите на БФБ, като част от инвеститорите залагащи на това да спасят или вложат умело парите си, купуват акции, като тези от тях които вложиха парите си на борсата в края на 2010 година вече имат значителни печалби. Цените на акциите на БФБ бяха и все още са, така ниски, че на цената на един хляб може да се придобие 1 акция от някой дружества. Самите обороти на Българска Фондова Борса бяха и са все още така ниски, че с малки парични вливания борсата отбелязва голям растеж.
Към това изкушение от една страна и страх от друга, можем да добавим и намаляващите лихви в банките.
Една голяма част, много добре платени държавни служители (сегмента почти незасегнат, дори спечелил от кризата и трупащ активи купени на безценица от всеобщата бедност), както и тази част от някой инвеститори и предприемачи, свили се преди кризата предвидливо и заложили на парите в брой, извадиха спестяванията си държани до сега на висока лихва и отново насочиха поглед към борсата. Както бях споменал тогава – парите в брой, са най-добрата защита в кризата подобна на тази която се бе развила, но в момента 4 години след началото (2007), ситуацията вече не е такава и се изменя вече с бързина обезпокоителна дори за тези които по-бавно усещат ставащите промени.
Лихвите в банките падат, цените се качват и в момента всеки лев и дори Евро или долар на депозит, губи от своята стойност и то все по-бързо.
Това покачване на борсата обаче крие и доста капани
Всеки поне малко запознат с борсовите спекулации, знае, че основен мотор за растеж на акциите е средната класа. Когато тя липсва и е малко както е сега в България, покачването ще се осъществи, но без да е подложило под себе си достатъчно паричен ресурс който да крепи растежа.
Фалита на средната класа в последните години ще доведе до нов силен спад на БФБ, който ще отбележи своето дъно в 2012 година.
Дали това дъно ще е по-високо от сегашното се въздържам да кажа, но определено ще го имаме, като то ще е значително, което може да ни говори, че преди да го достигнем ще се осъществи значителен спад в цените на акциите преди това.
Това ще се получи защото в населението няма пари:
Според репортаж на Нова тв, от 20 Февруари 2011 г., голяма част от населението живее с 5 лева на ден. С толкова живее всеки пети българин в началото на февруари.
"Живот по български":
Същото изследване е установило, че 3% от домакинствата в страната разполагат с 50 лева на месец!
Тоест - 180 000 човека в България живеят с по-малко от 34,98 долара на месец, което прави по 1 долар и 16 цента на ден, колкото са доходите на бедните в Африка и страни като Шри Ланка и Бангладеш.
В същото време продължава поскъпването на основни хранителни продукти, цените на тока, горивата, данъците, водата ...
Едва 2 % от хората имат доход от 750 до 1000 лева.
2 % броят на тези, които взимат над 1000 лева.
Най-голяма част - 30 % ако имат късмета да работят, изкарват месеца с между 250 и 500 лева. 6 % имат на разположение между 50 и 100 лева.
13 % от изкарват 30 дни с между 100 и 150 лева.
Тези, които живеят с между 150 и 200 лева са 19 %.
И докато хората се опитват да наместят нуждите си в 5 лева от държавата продължават да ги притискат с нови акцизи, данъци, регулаторните органи качват цените и т.н.
|