Структурните реформи на Световната банка (СБ) и Международния валутен фонд (МВФ), налагани на страни-длъжници, са форма на икономически геноцид чрез целенасочено манипулиране на пазарните сили.
Сравнен с геноцида от различните периоди на колониалната история, например принудителния труд или робството, неговите последици са опустошителни.
Тази нова форма на икономическо и политическо господство, която можем да наречем ”пазарен колониализъм”, подчинява народи и правителства посредством привидно неутралната игра на пазарните сили. Съдбата на над 100 суверенни държави от развиващия се свят, т.е. на 80% от човечеството, е поставена в пълна зависимост от макроикономическите спекулации на вашингтонската бюрокрация.
Преструктурирането на световната икономика под ръководството на МВФ и СБ, които действат от името и в интерес на мощни финансови и геополитически интереси (Г-7, Парижкия и Лондонския клубове) има за цел да лиши суверенните държави от възможността да изграждат своя национална икономика.
Те се превръщат в отворени територии, а техните национални икономики деградират до източници на суровини и евтина работна ръка за западните корпорации. Успор с това «преструктуриране», което започна в началото на 80-те години, се развива една уникална «икономическа» демагогия, която бива налагана на академичните среди без оглед на средствата.
Автентичният анализ бива потискан, за да бъдат наложени няколко икономически догми. Не се допуска тяхното отричане и даже тяхното обсъждане. Прилага се специална политика, която трябва да впрегне националните интелигенции в подкрепа на неолибералната парадигма. Понеже налаганите от МВФ и СБ структурни реформи увеличават социалното неравенство както между държавите, така и вътре в самите нации, тандемът МВФ-СБ по необходимост прибягва до фалшифициране на статистиката за доходите.
Ето един пример. Според последните данни на СБ само 19% от населението на Южна и Централна Америка живее в бедност - груба фалшификация, при положение, че както всички знаем, в САЩ (където средният годишен доход на глава от населението е равен на 20 000 долара), всеки пети американец се квалифицира като «беден» (според Националното статистическо бюро на САЩ.)
Дресиране на нации чрез условията за кредитиране Чрез т.нар. «условия за заема» (loan conditionalities) МВФ и СБ заставят държавите-длъжници да провеждат само такава политика, която служи на интересите на международните кредитори, докато в същото време държат съответната нация в усмирителна риза, за да не може тя да провежда независима икономическа политика.
Една и съща рецепта се прилага навсякъде по света, независимо от дълбоките различия между държавите.
Например те всички биват заставяни да приемат т.нар. ”пакет от стабилизиращи мерки” на МВФ, който отваря широко вратите на националните икономики за т.нар. ”чужди инвеститори” и чужди търговски банки.
На държави, които откажат да прилагат този пакет от мерки, не се отпускат кредити за инвестиции в националната икономика, не се разрешава и разсрочване на плащанията по дълга…
МВФ разкъсва интегритета на националната икономика на всяка попаднала в мрежата му нация, като блокира краткосрочните кредити за националния бизнес. Още преди да започнат преговорите за заема, правителството на държавата трябва да даде доказателства на МВФ, че е твърдо решено да провежда реформи.
Този предварителен етап протича във формата на ”сенчестата програма на МВФ” (shadow programme).
След отпускане на заема, МВФ и СБ започват тримесечни инспекции в страната. Финансирането може да бъде прекратено всеки момент, ако правителството се отклони от пътя, при което страната бива отново включена в черния списък и изложена на отмъстителни репресии в областта на търговията и капиталовите потоци.
В много страни-длъжници суверенното правителство бива заставяно да заяви изрично своите приоритети в нарочна декларация за ”политическата рамка” (”Policy Framework Paper”), писана под диктовката на МВФ и СБ и по зададения от тях формат. В нея се прави разграничение между функциите на двете институции-близнаци.
МВФ поема политиката по бюджетния дефицит и валутния курс. СБ ръководи ”процеса на структурни реформи” чрез своето представителство в съответната държава и ”мисиите”, които периодически я навестяват. ”Структурни реформи” се провеждат задължително в здравеопазването, образованието, селското стопанство, околната среда, транспорта и всички останали сектори. От края на 80-те години СБ контролира и публичните разходи чрез т.нар. ”Преглед на публичните разходи” (Public Expenditure Review).
Разпределението на разходите във всяко министерство се контролира от представител на СБ. Разрушаване на националната валута Разрушаван на националната валута е ключова цел на тандема МВФ-СБ. Нейната девалвация, която води до трудно поносими повишения на цените и драстично потискане на цената на труда (в долари) е задължително условие за преговори по заема. В Черна Африка девалвирането на френския франк по нареждане на МВФ (представяно пред нацията като първа мярка за ”изкореняване на бедността в аграрните региони”) доведе, с едно драсване на писалката, до 50%-но намаление на цената на труда и на държавните социални разходи, а приходите бяха насочени към обслужване на дълга. Ефектът беше незабавен и брутален.
За един ден всички цени поскъпнаха няколко пъти. Това беше ”реформата”, която доведе до рязкото повишаване на заболеваемостта в Нигерия през 80-те години. Освен доларизацията на икономиката, МВФ заставя правителството да приеме «анти-инфлационна програма». Започват масови уволнения, драстични съкращения на социалните разходи, премахва се индексацията на заплатите.
Днес средната заплата в развиващите се страни е 70 пъти по-ниски от заплатите в развитите страни.
Сценарият за разрушаване на публичните инвестиции Реформ на МВФ-СБ имат за цел да доведат до колапс публичните инвестиции. На всички разходни пера се налагат ”тавани”.
На държавата бива забранено да мобилизира своя собствен ресурс за изграждане на национална инфраструктура, пътища, болници и пр. Ръководството на инвестиционните проекти се поема от ”международните кредитори”. Те определят каква инфраструктура трябва или не трябва да се изгражда, къде да се изгражда и кой да я изгражда. Техният контрол върху инвестициите води до колапс на националните ресурси и увеличаване на външния дълг на страната. Тази цел бива реализирана чрез системата на т.нар. ”международни търгове”, по силата на които съдбата на публичните проекти се оставя изцяло в ръцете на чужди компании и консорциуми. Народът на страната-пациент е заставен да изплаща многомилионни суми на всевъзможни западни ”консултантски” фирми, екипи и отделни лица, които получават ”мениджърски” договори за тези проекти. Местните строителни фирми например, както частни така и държавни, не се допускат до международните търгове. Те могат да се надяват само да станат ”подизпълнители” на западната компания, която ще ”спечели” търга, и която реализира печалбата си благодарение най-вече на изключително ниското заплащане на местната работна ръка, която подизпълнителят наема. Световната банка се запрята да помага на бедните Тъй наречените «целеви програми», с които СБ и МВФ твърдят, че помагат на бедните, включват непременно приватизация на социалната сфера. Според СБ приватизацията на здравеопазването и образованието е по-ефективен начин за постигане на социални цели, отколкото държавното управление. Т.нар. ”устойчиво намаляване на бедността”, което трябва да се проведе според насоките на СБ, се състои в драстично съкращаване на бюджетa за социалния сектор. Държавата се оттегля от него, управлението на социалните програми се изземва от секторните министерства и се предава на т.нар. ”организации на гражданското общество” под чадъра на ”Фонда за социално подпомагане”.Този фонд финансира социалноосигурителна мрежа, като разработва програми за алтернативна заетост на съкратените от работа, изплаща минимални компенсации при съкращение, разработва ”проекти”, в които те да бъдат ангажирани известно време с неквалифицирана, обща работа срещу минимално заплащане. Това е ”помощта за структурните реформи”. Отделна структура, се занимава със създаването на ”неправителствени организации”(НПО), финансирани от международните финансови институции. Целта на НПО е да изземат функциите и правомощията на местната власт. Първата стъпка, която се предприема в тази насока, е да се замразят, съкратят и сведат до минимум финансовите ресурси на общините. В името на ”структурните реформи”! Всевъз проекти за малък и семеен бизнес, създаването на местни центрове за обучение и преквалификация, програмите за алтернативна заетост, могат да бъдат създавани само под чадъра на тази ”социалноосигурител мрежа.” В тях наетите и обучаваните получават нищожни суми, които едва стигат за поддържане на жизнения минимум, с цел да се предотврати социален взрив. «Фондът за социално подпомагане» в Боливия и Гана например, е вече институционален механизъм за управление на бедните и разрушаване на системата за публично финансиране. Той се оказа много полезна политическа рамка за потискане на социалното недоволство при минимална цена за международните кредитори. Цяло десетилетие, това на 80-те години, бе загубено в осъзнаване на истинските механизми на действие на близнаците СБ-МВФ. В края на 80-те години обаче стана болезнено ясно, че тези две институции са само лостове за увековечаване могъществото на няколко богати и могъщи страни. Техните програми се представят, естествено, под названия, предполагащи загриженост. Например програмите за ”устойчиво развитие на местно ниво” де факто разрушават системата за инвестиции в публичния сектор и превръщат ”устойчивото развитие” в невъзможна цел. Особено опасни са последиците от техните структурни реформи в здраверопазването и образованието, които подкопават самите устои на нациите.
Автор: Мария-Клара Куто Соарес
Рио де Жанейро, Бразилия