Чужди кукловоди дърпат конците на Гоце-Франкещайн

Незавидно бъдеще за България подготвят във вълчата бърлога на “Дондуков” 2

Стефан Солаков

В разговор с виден наш психиатър разбрах, че поведението на българския президент през последните месеци подсказва за някои тревожни отклонения от нормалния психически статус на държавния ни глава. Специалисти, наблюдаващи постоянно публичните прояви на Георги Първанов, са силно впечатлени от неговото т.нар. "вълчо изражение", когато с големи усилия се опитва да прикрие чувствата на раздразнение и гняв, причинени от нарастващата обществена нетърпимост срещу постоянните гафове на президента. Освен политическите неудачи, които преследват държавния глава, причина за все по-личащото му "озверяване" било и президентското хоби да преследва по най-жесток начин диви животни из ловните резервати и буквално да ги разстрелва в заградения от пазвантите горски периметър.
Превръщането на човек във вълк или друго свирепо животно е тема, която от векове насам се обсъжда ожесточено от психолози, психиатри, философи и дори от Холивуд, където посветиха множество кинопродукции, разказващи за превъплъщението на лошите хора в зверове. Човечеството винаги се е интересувало за мотивите, които раждат кълновете на злото и ги разпространяват като епидемия сред мислещите и най-съвършени същества, населяващи планетата. Расата на политиката, която се появява на по-късен етап от еволюцията на човешкия род, попада в най-неразгаданата засега зона на обществените отношения и постоянно е обект на изучаване от специалистите, които изследват анормалните отклонения на личностите, попаднали на високи позиции в държавната или корпоративната власт. Хората, които познават нашия президент от по-младите му години, споделят с прискърбие приятните си впечатления от неговата общителност, добронамереност и желание да изслуша и подкрепи събеседниците, с които е разменял общи идеи за бъдещето на България. Незабравим спомен от миналото на Първанов е и многократно декларираното лично от него родолюбие, създаващо му привлекателния образ на перспективен и амбициозен историк и политик, загрижен за националните интереси на България. С годините обаче, тази, може би съзнателно изграждана харизма, бързо започва да се руши под натиска на обективната действителност. От борец срещу бомбите на САЩ, хвърляни в Югославия, червеният Първанов изведнъж се превръща в непоколебим натовец, изпращащ с лека ръка децата на сиромашките българи да се сражават и мрат не за родината, а за интересите на световните агресори, които неговата любима партия обичаше безпощадно да громи, но само на думи.

Прекършването на юначния историк и патриот стана внезапно и все още е енигма за днешните политически анализатори. Безспорно е значението на агентурното му досие, но то бе осветено значително по-късно от възела на събитията, които изстреляха политическия аутсайдер Първанов на най-високия пост на държавата.
Малцина си спомнят една доста тайнствена вечеря, организирана от агента на ЦРУ Димитър Паница, на която са поканени току-що избраният премиер Сакскобургготски, бившият ни посланик в Лондон Иван Станчов (масон и информатор на английските тайни служби) и още двама високопоставени агенти на една западна разузнавателна централа. На тази секретна сбирка влъхвите на новия политически ред в България решават да прецакат тогавашния президент Петър Стоянов и да го заменят с почти неизбираемия до този момент Георги Първанов.
Указанието идва от Вашингтон и е одобрено от английските партньори на ЦРУ. Американската шпионска централа поема решителен курс към приобщаване на млади лидери от бившия социалистически лагер към новата щатска стратегия за управление на предишните съветски колонии. Досието на Първанов, изнесено много преди това лично от синия шеф на разузнаването Димо Гяуров, внимателно е огледано от анализаторите в Лангли и пътят на агент "Гоце" към президентския пост е открит. Основни аргументи на мозъчния тръст в ЦРУ: неутолима жажда за власт и безкомпромисност при дискредитирането и отстраняването на политическите опоненти. За всеки случай към новата българска звезда на Вашингтон е прикрепен супервайзър (контрольор), който отблизо да следи поведението на Гоце, да го съветва при сложни обстоятелства и да уведомява американските босове, ако до вчерашното овчарче дръзне да се отклони от начертаната програма за развитие. Генерал Колев, завършил специални военни школи в САЩ. е именно тази фигура, която днес направлява Първанов по правилния за американците път и му създава самочувствието на предводител-самодържец на колониална България.
Нататък историята е ясна, за парлама Гоце се преструва на отявлен лобист на руските икономически и стратегически интереси у нас, докато основната му задача е да слухти около велможите в Кремъл и да донася във Вашингтон за техните намерения в нашия регион. Лека-полека не друг, а лично българският държавен глава докара нещата до там, че основният ни душманин Турция безпрепятствено си разиграва коня в уж европейска България.
Не друг, а Първанов отиде на крака пред бившите поробители в Истанбул и им поднесе на тепсия обезглавената лично от него национална борба на българския народ за освобождение от кървавите османци, обявени от Гоце за "културни сътрудници" на избиваните като добичета християни - поданици на падишаха.

Днес, когато мандатът на президента неумолимо изтича, във вълчата бърлога на "Дондуков" 2 цари тиха паника. Ситуацията напомня щаб-квартирата на Хитлер месеци преди гибелта на Третия райх. Умиращата змия хапе най-силно, а нейната отрова засяга все по-широк кръг от хора, дръзнали да покажат на обществото истинския облик на сегашния ни държавен глава. Един политически Франкещайн, създаден от недоброжелатели на нашата страна с единствената задача да спре и върне назад нейния устрем към независимост и благоденствие.