Първановата „Доблест'2010“ е гавра с левия избирател

Гоце поиска от своите “интелектуалци” да фалшифицират историята, за да изперат миналото му

Магдалена ТАШЕВА

Недоумение, досада, а най-често насмешка. Това са реакциите, които извика у коментаторите помпозната кампания "Доблест'2010", с която миналата седмица Георги Първанов се опита да разкраси ролята си във вътрешнопартийния преврат срещу премиера Жан Виденов и качването на Костов във властта. Мероприятието, проведено на 4 февруари, даде начало на президентския щурм към изпълнителната власт през 2012 г.
Разбира се, Гоце говореше най-вече за "доблестта" на своя съучастник Николай Добрев. Сивичкият, алкохолизиран оргсекретар на "Позитано", който по силата на една случайност стана за кратко вътрешен министър в кабинета "Виденов", беше спряган за бъдещ премиер поради липсата на други червени кандидати за ролята на бушона в онези времена. В периода от 21 декември 1996 г., когато Виденов подаде оставка като министър-председател и лидер на БСП, до 4 февруари 1997 г., когато БСП се отказа от съставяне на ново правителство, Първанов и Добрев се водеха за ръчичка из медиите, говореха едни и същи неща, изобщо - бяха неразделни като Долче и Габана. Поради това днес президентът си прави сметка, че ако действията на Добрев в тези 45 дни бъдат окачествени като проява на доблест, то и неговите собствени ще трябва автоматично да получат същата оценка.
Но понеже свидетелите на събитията са още живи и здрави, а и доста документи, сред които и досието "Гоце", излязоха наяве оттогава, Първанов не се посвени да спусне инструкции на близките си "интелектуалци" в аудиторията в СУ "Климент Охридски" как да пренапишат историята на събитията от 1996-1997 г. така, че покойникът Кольо Добрев (а значи - и самият Първанов), да изглеждат доблестно. Поръчката включва фабрикуването на лъжа за някаква "гражданска война", надвиснала над България, която Гоце и Кольо саможертвено предотвратяват.
Реакцията на обществото е вяла. От една страна, защото Първанов и "доблест" няма как да се съотнесат, освен във формата на оксиморон.
Първанов е свързан с много и разнообразни престъпни кръгове и мрежи, които разпознаваме по аферистите, които е помилвал официално и неофициално е покровителствал: Кирчо - детенцето на споменатия Добрев, Дон Цеци, ливанецът Зият ел Масри, автокрадеца Георги Филипов Боков - заловен при опита за въоръжен обир на инкасо пред парк-хотел "Москва" на 23 юни 2003 г., после тихомълком пуснат на свобода, защото е син на президентския съветник Филип Боков. Дори преводачът от турски на Гоце Първанов, двойният гражданин Себахтин Ахмед Мустафа, миналата година бе заловен с 50 кг хероин и с папка, съдържаща личните данни на стотици наши изселници, които трябвало да гласуват първо в България, а после и в Турция. И този трафикант бе пуснат на свобода след обаждане от София.

В списъка са първановите спонсори Людмил Стойков и Марио Николов. Сред безчестията на Гоце палмата държи сделката, с която вкара ДПС в управлението след изборите през 2005 г, макар че БСП и НДСВ имаха мнозинство от 135 места. Но ДПС трябваше да "преяде с власт", за да може после турците да гласуват за втория мандат на Първанов. Загубите за България от тази сделка на Първанов се измерват с милиарди евро източени от държавния бюджет и от спрените еврофондове. Толкова ни струват ония 509903 гласа, които ДПС каза, че е осигурило за втория, измъчен мандат на Гоце, "спечелен" при явно гласуване с картонените бюлетини, които червеният милионер Петър Кънев му спретна в печатницата си "Демакс". Трябва да се каже, че Гоцето се пристрасти към ибрикчийството. Трябва да му берем срама, когато на международни форуми лъже, че българи и турци живели 1000 (!?) години в пълна хармония в земите на България.
Второ, смешно е твърдението, че нашите деца, които изгладуваха и Големият банков обир на България от 1996 г., и последвалата 4 февруари вакханалия на синьо-червения грабеж, не помнели "великата" роля на Гоце в онези събития.
О, Боже. Всичко помним. Целта на МВФ и Световната банка беше да ограбят България така, както вече грабеха Русия чрез елциновия олигархичен кръг - чрез приватизация на гигантски активи и природни богатства за хартийки и милиардни заеми, които МВФ и СБ наливат в частните банки на олигарсите, откъдето парите се озовават обратно в Бенк ъв Америка, а изплащането им остава на гърба на руския народ.
До май 1996 г. кръгът от червени феодали около Андрей Луканов - човекът на СБ-МВФ в България - вече е източил поне 22 български банки чрез необезпечени кредити. С тях се купуват все още евтини (по 65-90 лева) долари. Кабинетът "Виденов" готви проект за валутен борд ("паричен съвет" го наричаше тогавашният премиер), който да спре раздаването на кредити на "наши хора". Закриването на банките обаче е било едно от условията на шефката на мисията на МВФ за България Ан МакГърк. Понеже 70% от икономиката се формира от държавните предприятия, кредитирани от държавната Минералбанк, ПЧБ и Турсти Спорт Банк, Ан МакГърк смята, че ако тези банки бъдат закрити, предприятията ще фалират, което е и крайната й цел. "Срещу затварянето им МВФ щеше да отпусне 2 млрд. долара, за да се установи валутният борд. Само дето не ги дадоха на Виденов. Дадоха ги на следващото правителство", спомня си Емил Хърсев. Левът стана плячка на спекуланти като Джордж Сорос. Няколко чужди банки в сговор сриват лева стотици пъти. Към декември доларът струва 3000 лева. Следва масов фалит на предприятия и милиони българи остават без работа и без спестявания. Обезценяват се обаче и необезпечени кредити на "червени мобифони" на стойност 1.7 трилиона лева. "Някои от тях станаха толкова богати, че забравиха да се отчитат на компартията. Това е вероятната причина за убийството на Илия Павлов", смята Едвин Сугарев.

Когато Виденов им хвърли оставката си, нагушилите се червени милионери сложиха за председател на БСП неизвестната мижитурка Георги Първанов. България беше скована от национална стачка. Парламентът беше обсаден. На 10 януари го щурмувахме, за да ги изкараме оттам физически. Гражданска война нямаше, защото ограбени бяха и привържениците и членовете на БСП. Никой не би тръгнал да се бие за загубилата всякаква легитимност Първанова клика. Тя изчака 20 януари, когато на "Дондуков" 2 влезе Петър Стоянов - президентът на СДС, с чието ръководство БСП се беше вече спазарила. На 4 февруари пазарлъкът приключи - БСП ще се откаже от властта, но СДС няма да закача кредитните милионери в нейното ръководство. "Опозицията" БСП няма да рита срещу криминалната приватизация на кабинета "Костов", но и сините ще забравят за досието "Гоце", на което Костов, по собствените му признания, си е направил копие още през 1997 г. - иначе няма откъде да знае, че от него липсват 36 страници (Виж "Медиапул" от 20 юли 2007 г.)
Е, сега Гоце предлага "помирение" между ограбените и техните грабители. За да отклони въпроса за собствената си роля в грабежа.