Националистът е човек, който казва неудобни истини

Евроскептицизмът е антибиотикът, от който се нуждае общият ни организъм
Слави БИНЕВ


Помислете си внимателно и се сетете: как се нарича тъмнокож арабин, който управлява Боинг? Ако не се сещате веднага, ще ви кажа в края на текста...
Винаги, преди да кажа или напиша нещо, си припомням думите на една знаменита европейка: "Свободата е свобода за другоячемислещите". Правя го, защото идвам от свят - светът на моето детството и младост - където ни учеха да вярваме в колективната правота на индивидуалното невежество. Свят на демагогия, с провъзгласено равенство между хората, и пълна невъзможност да бъдеш равен с някого, освен в липсата на възможности.
За много българи - особено за поколението, което слушаше нелегално "Свободна Европа"- Обединена Европа е сбъдната приказка. При това - приказка, в която все още няма лоши герои. Може би защото ролята на лошите е отредена на самите българи. За нас тя е свят на свобода и цивилизация, към която сме принадлежали повече от 1000 години, и от която сме били насилствено откъснати, първоначално от Османската, а по-късно от Съветската империя.
Европа е мислена и провъзгласена като свят, толерантен към различията. Тя се опитва да направи следващата важна крачка - Лисабонския договор, а трудностите, които среща по този път не са резултат от нещо несвършено, а предзнаменования за нещо далеч по-ужасно. Наскоро имах възможността да се запозная отблизо с проблемите на хората с увреждания и разбрах, че за тях също съществуват двойният стандарт и дискриминацията. Дано това не се окаже едно обобщение на отношението към различните! Дано равните права и възможности не са само мантра в Европейския Съюз. Става дума за демагогията и различните стандарти. Може ли в едно и също време да обвиняваш националистите в преднамерено лошо отношение към имигрантите, демонстрирайки преднамерено лошо отношение към самите тях?

Един от големите ни спорове е дали в бъдещите темели на Европа да залегне изричното споменаване на християнските ценности. Независимо дали са християнски, мюсюлмански или будистки, навсякъде в свещените текстове ще срещнете една и съща препоръка: не съдете, за да не бъдете съдени. Затова и аз казвам днес: не бързайте да съдите хората, които се наричат националисти. Не ги правете насила противници на Обединена Европа, защото те не са такива. Трудно е да бъдеш друг, когато принадлежиш на народ, който близо 700 години е страдал, за да възвърне националната си държава. И това важи не само за българите - често скептицизмът на националистите е здравословен. Той е антибиотикът, от който се нуждае общия ни европейски организъм. Заклеймяването му, подвеждането под общо знаменател на толкова различни в генезиса и същността си политически идеи, е точно обратното на принципите, в името на които се провъзгласява Общоевропейската идея.
Смело мога да кажа - отношението на големите Европейски партии към малките в Европарламента е демагогско. И ако за мен - като човек, живял в комунизма - демагогията не е нещо ново, и аз съм свикнал да я разпознавам, то за поколението след мен тя е неразличима. И по-страшното - то дори започва да я смята за част от модерната европейска реторика. Ето защо на европейските избори ще излизат все по-малко хора, и все по-малко хора ще вярват в един - иначе чудесен като идеал - проект.
Опитвам се да поддържам и ръководя, с обич и желание, различни хуманни процеси в ЕП, чрез работата ми с Интергрупите по спорт и религия, и дано не се окаже, че стремежът да правиш нещо добро е привилегия само на членовете на големите групи, че останалите сме "необходимо зло", и че независимо от всички доказателства за обратното, това отношение ще продължава изкуствено да се налага. А може би агресивността към нас се засилва и от ревността от изгубените доктрини /тъй като всички евродепутати се избират в родината си и до голяма степен са адвокати на държавата си/. Надявам се да греша. Времето ще покаже.
Аз принадлежа към политическа формация, която често е заклеймявана като "националистическа". Толкова често, че хората, които са гласували за мен, вече свързват думата "националист" с човек, който казва неудобни истини. В този смисъл вероятно ми правите услуга, но не правите услуга на себе си. Не правите услуга и на общоевропейската идея. Така само подчертавате различия, които са изкуствени и измислени. Демагогски. Не е нужно просто да кажете: "Ние приемаме различните". Трябва наистина да го правите. Припомням ви думите: "Който не е с мен, е против мен" са позволени само на Едного. На Богочовекът Иисус.
Ако утре се появят хора, умеещи да летят, дали ще се развие според вас гравитационен скептицизъм? Ще се появи ли партия на пешеходците националисти? Хората са различни и различията им правят света интересно място за живее. От различията ЕС трябва да черпи сила, а не слабост. Дори един от най-мрачните тоталитарни диктатори - китаецът Мао - казваше: "Нека цъфтят сто цветя, нека има сто мисловни школи". Понякога красивите мисли се превръщат в красиви думи, но - за всеобща наша жалост - твърде рядко и в красиви дела. Живеем в свързан свят и наред с многото неудобства, които глобалното село ни причинява, има едно огромно предимство. Предимство, сравнимо само с изобретяването на печатната преса от Гутенберг. Това предимство на свързания свят е невъзможността на лъжата и демагогията да живеят дълго. Твърде бързо те биват разкривани и се обръщат срещу онези, които ги използват. Европейските политици трябва да свикнат с тази мисъл. Честността - повече от всякога в хилядолетната политическа история на човечеството - вече наистина е най-добрата политика.

Аз не съм евро оптимист или евро скептик, аз съм евро реалист. Ще вярвам на очите си, а не на ушите си. И пак казвам, надявам се да греша, защото Европа, а и цялото човечество имат огромна нужда от оптимизъм. Живеем във времето на летящите хора. Време, в което идеите и думите се движат със скоростта на светлината. Нека се опитаме да заживеем и в светлина...Сетихте ли се как се нарича тъмнокож арабин, който управлява Боинг?
Пилот!