Лисабонският договор открива пътя на Турция към ЕС
Стефан Солаков


След референдума в Ирландия, стана ясно, че Лисабонският договор се превръща в реална величина за бъдещето на Европейския съюз. След окончателното му ратифициране ще започнат и сериозните реформи, чиято главна цел е превръщането на сегашната, предимно икономическа общност в един монолитен съюз с единно административно ръководство и обща външна политика. Новото бъдеще на Съюза ще предложи реални възможности на България, за да се почувства тя още по-равноправен и значим партньор в общото европейско семейство. Заедно с това обаче, на хоризонта се очертават и някои доста притеснителни ситуации, които могат да изправят нашата страна пред драматични изпитания, свързани с оцеляването и запазването на българската държавност.
Ратифицирането на Лисабонския договор открива пътя за разширяване на ЕС и е добра новина за страните, изпълнили "чакалнята" на Брюксел. След Хърватия, която е с най-големи шансове за скорошно членство, са се наредили няколко държави, чието евентуално приемане в ЕС би трябвало да тревожи или най-малкото да привлече още по-настойчиво вниманието на България. Три от тях - Македония, Сърбия и Турция - са наши гранични съседки, с които имаме редица спорни проблеми, за решаването на които не беше направено нищо през последните години. Сърбия често ни прави "сечено" по въпроса за правата и свободите на българското население в така наречените Западни покрайнини, а братята македонци "умрат" да ни псуват ката ден чрез националните си медии. В интерес на истината трябва да признаем, че самите ние - няколко български правителства от 10 ноември насам, както и често пъти некомпетентната пропагандна машина в лицето на нашите медии - допуснахме сериозни грешки в опита да наложим силово нашето приятелство и добросъседство на православните славянски страни, с които граничим.
Но докато отношенията с Македония и Сърбия са "малкия дявол", който помрачава надеждите за безпроблемно европейско партньорство, то очертаващото се приемане на Турция в редиците на ЕС, макар и в по-далечно бъдеще, е повод за сериозни размисли и тревоги, които още отсега трябва да вълнуват и активират управляващите политици в София.

Времето ще изтече неусетно, а държавното ръководство на Турция е впрегнало в кампанията за приемането в ЕС целият потенциал на своите богати възможности за лобиране пред централата в Брюксел. Всяка година Анкара отделя над 100 милиона долара за изнесени в Европа структури, които атакуват съзнанието на страните-членки с добре обмислена пропагандна кампания, предназначена да убеди Стария континент, че днешните турци не са онези варвари, които преди няколко века обсаждаха Виена и се готвеха да унищожат окончателно християнската цивилизация. Сълзливите телевизионни сериали, които нахлуха като потоп в нашите национални телевизии, заливат и европейските екрани, и се опитват да създадат новото, доста по-приемливо лице, на дебнещия в засада великотурски шовинизъм. Куриозен е фактът, че част от средствата за производство на пропагандната филмова продукция Турция получава по линия на европейски програми, поощряващи културния диалог между различните нации и религии. Нашите съседи се оказаха много по-окумуш (способни) в усвояването на европейските пари, отколкото техните колеги у нас, които гордо се тупат в гърдите с членството в ЕС, без да са способни да реализират финансовите ползи от участието в престижния европейски клуб.
"Сто хиляди изселници бяха изпратени от Анкара в България в навечерието на парламентарните избори. Близо 6 месеца турската държава осигуряваше запазване на работните места и платеният отпуск на тази внушителна човешка армия, която трябваше да легализира своето участие в изборите и да осигури внушително присъствие на ДПС в бъдещия български парламент. Заедно с останалите 100-ина хиляди гласа, получени в изборните секции в Турция и някои европейски страни, турската държава помогна на своята "пета колона" да разшири и укрепи влиянието си в смесените райони на България. През последните години там се наблюдава целенасочено изтласкване на българското етническо население и обособяването на компактна турска общност, която се подготвя да играе решаваща роля в бъдещото управление на страната". Тези думи, уважаеми читатели, не са част от анализите, които се появяват често по страниците на вестник "Атака" от четири години насам, а кратък откъс от интервю с Осман Октай, един от създателите и дългогодишен заместник-председател на ДПС - етническата партия, която осем години реално управляваше България. Само от тези няколко изречения става ясно какво ще се случи с нашата страна, ако в крайна сметка Турция успее да се докопа до членството в ЕС. На българо-турската граница вече загрява "резервния отпор" от няколко милиона бъдещи избиратели, които само за няколко години ще прегазят българската държавност и ще претопят нацията в един безкраен неоосмански сериал, който ще се окаже жестока реалност, а не телевизионна измислица.

Спасението българско се крие единствено в един стоманен избирателен закон, който завинаги да прекъсне пъпната връв между Анкара и турските мекерета у нас. Един закон, който ясно да покаже, че става въпрос за опазването на българската държава и на демократичната политическа система у нас, въпреки настойчивите мераци на анадолските нашественици. Така ще помогнем и на нашите партньори в ЕС, които още се колебаят и не винаги схващат напълно коварната политика на новите османци.