Сините претърпяха катастрофа
07.07.2009 г. 11:06 ч.


Явор Дачков

"Смазахме ги тия червени гниди” - това ми довери със съзаклятнически тон случайна минувачка на улицата. Българите направиха своя пореден наказателен вот, но и този път, както и при предишните, с това като че ли се изчерпва енергията на избирателите. Силите им стигат дотук - да накажат онези, които са ги управлявали през последните четири години, и които преди това са избрали с ентусиазъм, за да накажат предишните. Да видят посърналото лице на Костов в изборната нощ, шеметно свален от царя, после това на царя, пометен от тържествуващите физиономии на Румен Петков и Румен Овчаров, после смазания Овчаров, пометен от Бойко Борисов… До това се свежда удовлетворението на електората - естетически да съзерцава за няколко минути удареното самодоволство на управляващите до вчера политици.


Идеше ми да я попитам тази жена като как точно е смазала Румен Овчаров и останалите му съпартийци… И нямаха ли мнозина това усещане и през 1997 г.? Тогава никой не предполагаше, но само четири години по-късно Първанов стана президент, а социалистите влязоха във властта чрез Симеон и останаха в нея осем години. Като им гледам седемстотинте хиляди гласа, както и шестотинте хиляди на Доган, не бих ги отписвал толкова лекомислено.

Да, сега бяха сурово наказани, според мен справедливо, но и двете формации си остават двете най-големи партии в България. ГЕРБ е лидерски проект от типа на НДСВ, който се формира на гребена на недоволството. Много е съмнително, да не кажа невероятно, че той ще продължи съществуването си след политическия край на своя лидер. Видяхме, че НДСВ все пак изчезна, когато впрочем взе да става симпатично. Но за това каква партия е ГЕРБ ще е добре да се произнесат политолозите - и то със същата професионална безпощадност, с която мнозина от тях преди години правилно нарекоха НДСВ политическо-корпоративна пирамида…

Новината от тези избори е, че традиционната десница умря, нищо че се кани да управлява с ГЕРБ. И да го направи - ще й е за последно, а може да свърши и безславно. “Синята коалиция”, която бе рекламирана с толкова широк апломб и която се радваше на изключителен медиен и финансов комфорт, взе катастрофалните 15 места в българския парламент, по -малко от местата, които получи ДСБ самостоятелно през 2005 г. Днес за сините са гласували 280 000, а преди четири години гласоподавателите бяха 515 000, като тенденцията от осем последователни избора е низходяща. Не само че няма синя вълна, ами има сериозен отлив. Костов загуби от социалистите мажоритарен вот в центъра на София, а кандидатите на Синята коалиция бяха буквално пометени от ГЕРБ в цялата страна. В процентово съотношение сините се представиха по-зле и от последните избори за Европарламент, при напълно приключили съдебни саги и всякакви външни обстоятелства, с които се оправдаваха преди.

Това е катастрофа, колкото и да го наричат успех

Вотът в неделя бе наказателен от класически популистки тип, а не десноцентристка вълна, както се опитват да ни я описват политици и политолози, които до вчера говореха съвсем други неща.

Наказаните обаче не са само от тройната коалиция. Наказани бяха и сините, като вече участвали във властта. Който е следил внимателно кампанията, е видял колко отчетливо Борисов се разграничаваше от тях въпреки грозния, от моя гледна точка, начин, по който те му се слагаха, а в изборната нощ се опитаха да изкарат неговия успех за свой. В края на краищата те влязоха в директен сблъсък с Бойко Борисов в мажоритарната битка и я изгубиха тотално. Строго погледнато, най-автентичната коалиция в този парламент би трябвало да бъде между ГЕРБ, “Атака” и РЗС, представящи се за антисистемни политически сили. Още по-строго погледнато, подобна коалиция би изглеждала като тежка гротеска и тук Борисов има проблем. Лидерът на ГЕРБ получи това, което искаше, но не съвсем. Резултатите изглеждат прекрасни и изненадващо високи, но, от друга страна, те поставят Борисов в доста тежка ситуация. Ако преднината пред БСП не бе толкова голяма, той съвсем спокойно можеше да тръгне на предсрочни избори и да ги спечели с убедително пълно мнозинство. Сегашната преднина обаче не му дава подобни основания, а електоратът за съжаление не се интересува от дребни бакалски сметки - “не стигнали пет депутата, ами да си ги намери отнякъде, нали е победител”… Работата е там, че няма откъде, без да поеме сериозни рискове. Борисов ще опре до Костов и евентуално до Яне Янев. Тази коалиция не би била по-принципна от досегашната. Само преди две години ДСБ и целият им електорат бяха убедени, че Борисов е мутра и проект на комунистическата номенклатура. В негово лице те виждаха олицетворението на мафията, която се е настанила в държавната машина, а днес ни обещават, че ще борят мафията, предвождани от този, когото нарекоха мафия.

По повод доклад за Борисов, публикуван в американското списание “Конгрешънъл куотърли” , ръководството на ДСБ излезе със специална декларация, която прочетоха в парламента. Ето цитат от нея: “За пореден път истината за престъпността и корупцията в България излиза от чужди институции. Този скандал накърнява образа на България като достоен съюзник… като поставя под въпрос демократичните устои и правовия ред в България”. Край на цитата. Да припомням за всичко, което сините изговориха по негов адрес на последните местни избори, за това как разтривал ушите на Тодор Живков и за милиционерската демокрация - няма смисъл. Искам само да кажа, че при първа възможност ще се отметнат от него и когато вече не им върши работа като ракета-спасител, ще се обявят за опозиция, за да оцеляват по-нататък. А и почти всички “десни” анализатори, които днес говорят за ново начало и десноцентристка вълна, организираха само преди две години специални семинари, на които обясняваха опасността от левия популизъм на Борисов. Колкото до РЗС - само преди две седмици неговият лидер Яне Янев обяви пред БТВ Иван Костов за ЕДИН от ТРИМАТА НАЙ-КОРУМПИРАНИ политици на прехода. Доган, Костов и Сакскобургготски бяха назовани от Янев като основни цели, подлежащи на декриминализация. Колко ще издържи подобна огледална “тройна” коалиция не е никак ясно. Ясно е, че поради самообявяването на Борисов за десен в освободената от Костов и СДС ниша, както и конюнктурното му признание от ЕНП за такъв, това управление ще се наложи като дясно-центристко. При провал, който не му пожелавам, познайте каква ще е вълната на поредния наказателен вот.

Хоризонтът на българската политика не стига по-далеч от един мандат, а така наречените “десни” въобще не се замислят какво читаво ще остане след поредната вълна. В края бих си позволил една реплика към ГЕРБ и евентуалните им партньори от “Синята коалиция” и РЗС. За да докажете, че политиката не е само театър - поискайте имунитета на Доган, съберете доказателства и го дайте на прокурор. Обвиненията, които бяха отправени към него от вас самите преди изборите, бяха толкова сериозни, че не ви остава нищо друго освен да ги докажете чрез дела. Имате цялата власт, ръцете ви са развързани, почвайте ги, както обещавахте до вчера.

И една реплика към новия премиер. Да бяхте се замислили за паметта на дядо си, когато ставахте член на БКП, във времената, когато тази партия се гордееше с подобни убийства. Или когато се учехте на държавност от Тодор Живков, който саморъчно е разстрелвал хора в читалище “Славянска беседа”, друг кадър на МВР, оглавил държавата.

И какво впрочем е десноцентристкото на Божидар Димитров…