|
А в резюмето на меморандума Мартенс открито посочва истинската цел на пристигането му в САЩ: "Руското правителство е готово веднага да внесе в банките на Америка злато на стойност 200 милиона долара за изплащане на първите покупки".
200 милиона долара - като първа вноска, за да не се нарушава федералният закон на Съединените щати, но да се проникне чрез тях в американската банкова система и да се осигури трайно място в нея. Според закона "крупен чуждестранен влог" е сумата 5 милиона долара, а тук става дума за 200. (Около 4 милиарда по днешния курс на долара). В Държавния департамент не повярваха, известно време мълчаха и накрая публикуваха съобщение. В него се подчертаваше, че правителството на САЩ не признава "така нареченото съветско правителство" и препоръчва "повишено внимание" към предложенията на всеки, който се представя за пълномощник на "болшевишкото правителство".
С други думи - правете, момчета, каквото си искате, но имайте предвид, че тия от Москва може да се окажат големи мошеници. Още повече, че правителството на САЩ продължаваше да признава старото представителство на Русия, начело с посланика Б. Бахметиев, назначен на този пост още от Временното правителство.
Но съобщението на Държавния департамент никак не смути самозвания ленински полпред. Лудвиг Карл Мартенс - немец по произход и поданство, той беше виждал какво ли не. Още преди революцията бе на два пъти арестуван и прогонван в Германия за опити да организира безредици в руските заводи. Подозиран бе и в шпионаж. Завърнал се през април 1917 година в Русия заедно с Ленин, той продължи да поддържа връзка със своите съотечественици. Но внезапно бе арестуван, когато се разкри "предателството" на немските социалисти. И през януари 1919 година щяха да го разстрелят, ако не се бе намесил Ленин, който гарантира за него като за "съвсем надежден другар".
Въпреки нелегалното си положение, Мартенс влезе в преговори с някои американски банки и фирми. Парите, които вложи, и поръчките, които направи, бяха за около 8 милиарда долара. Москва бързаше. На 21 май 1919 година Мартенс получи телеграма с подписа на Литвинов, който ръководеше подобна операция в Англия: "Стремежът ни към сближение с Америка минава като червена нишка през цялата наша външна политика от последната година... Ние не сме пропускали случай да не подчертаем нашето специално желание да влезем в контакт с Америка... Ние сме готови да даваме с предимство пред другите чужденци всякакви икономически концесии на американците". Правеше се отчаян опит здраво да се обвърже Америка точно сега, пред планираното нахлуване в Европа.
В стремежа си да си осигурят чрез пари и концесии симпатиите на Съединените щати болшевиките не забравяха и другата си задача. Пропагандно-подривната. Макар че Мартенс направи какво ли не, за да убеди американските власти в пълното миролюбие на "съветското" правителство и в неговото крайно нежелание да се намесва във вътрешните работи на САЩ. Обаче полицията извърши обиск в сградата на "съветското представителство" и намери там пакети с позиви, чийто текст бе недвусмислен. "Работници от Америка!" - призоваваха позивите. "Борбата на работниците против империализма е гражданска война, която се превръща в открита въоръжена борба за власт. Комунистическият Интернационал е генералният щаб на тази гражданска война и на световната революция. Ние се обръщаме непосредствено към вас, работници на Америка, защото вашата задача е изключително важна за световната революция. Само вашата победа може да осигури крайната победа на световната революция. Събарянето на американския империализъм - най-силния и най-свирепия в цял свят, последната опора на интернационалния капитализъм от работниците в Съединените щати и Латинска Америка ще бъде решаващата фаза от световната революция. Това е в а ш а т а, но в същото време и нашата задача!"
Мартенс беше изгонен от САЩ. Намерената при обиска картотека на агентите "на Коминтерна" даде възможност да бъдат арестувани 249 души. Американските власти ги изгониха от страната като "нежелани чужденци". Качиха ги на парахода и те заминаха за Русия. Но изглежда Мартенс си е вярвал, че има дипломатическа неприкосновеност, въпреки нелегалното си положение. Защото освен картотеката, която толкова лекомислено е съхранявал в "представителството", там се намериха и много финансови документи. От тях стана ясно, че всъщност "полпредът" на Москва е бил ни повече, ни по-малко посредник между банки от Европа и Америка.
Тогава вестник "Ню Йорк хералд трибюн" писа: "Излиза, че извършващата се в Русия болшевишка революция в действителност представлява една гигантска финансова операция, целта на която е да се изтръгнат от руски контрол огромни парични средства и да се прехвърлят под контрола на европейските и американските банки.
Навярно истинските подбуди за тези действия са известни само в Кремъл. Но сега вече определено може да се каже: колкото и да държат на войнствени речи за световна болшевишка революция и за неизбежната катастрофа на капитализма, Ленин и Ко изглежда не съзнават, че всъщност правят всичко, за да осигурят за дълги години процъфтяването и стремителния ръст на нашата икономика и стабилността на долара.
Мистър Лудвиг Мартенс беше изгонен от Съединените щати, макар че заслужава да му се издигне тук паметник, не по-малък от мемориала на Линкълн" (24 януари 1921 година, "Самозван посланик е изгонен от САЩ").
Живял почти две години в САЩ, Мартенс все пак бе успял да изпълни поне част от задачата си. От нестабилната Европа в банките на САЩ бе прехвърлено огромно количество злато, създадоха се връзки с банките, а някои от тях просто бяха закупени, възникнаха и съвместни фирми (чрез подставени лица, възползвали се от либералните американски закони).
|
Re: ГЛОБАЛНО СЕЛО ВЪ СТРАНДЖА?!? [re: TlNlT]
