|
http://br-zo.com/forum/viewtopic.php?t=1693
http://ikonomikazamasite.blog......?id=206598
Привържениците на представителната демокрация са абсолютни наивници. Те вярват, че политиците които избират наистина защитават интересите им.
Тези които не гласуват са още по-големи наивници. Те пък си мислят, че безразличието им ще накриви на политиците и някак си ще ги предпази от техните неадекватни решения и действия.
Сред избирателите в България обаче има и един трети тип хора, които гледат много практично на политическия процес и които знаят как да се възползват от недъзите на парламентарната демокрация. Според нобеловият лауреат по икономика за 1986 година Джеймс Бюкянън, привържениците на практичния подход в политиката имат преимущество пред останалите гласоподаватели защото са проумяли следните аксиоматични истини относно демократичния процес:
- влиянието на един единствен глас е нищожно, което на практика обезсмисля нуждата от гласуване
- когато гласуват повечето хора не се информират за идеите на кандидатите, а разчитат, че останалите гласоподаватели са добре информирани
- политиците са като всички останали хора и не изоставят личните си интереси за сметка на обществените само защото заемат обществена длъжност
- народните избраници се стремят да бъдат преизбрани, поради което са готови да дадат политически преференции на тези групи от гласоподаватели, които могат да им помогнат да постигнат тази си цел.
Изхождайки от тези истини, въпросните хора са разбрали, че ще извлекат най-много ползи от политическия процес ако формират (или подкрепят) група със специални интереси лансираща определен въпрос, който е най-важен за тях. По този начин групите със специални интереси представляват големи формации от гласоподаватели, които по този начин придобиват непропорционално голямо влияние върху политиката в страната.
Кой може да основе група със специални интереси и кой плаща за нея?
Политическият живот в България е доминиран от различни и многобройни групи със специални интереси.
Има такива за които движещият въпрос е обезбългаряването на България. Те търсят политически преференции за сметка на всички останали граждани на страната.
Други групи със специални интереси пък представляват интересите на различни икономически олигарси и групировки, които търсят политически и преференции чрез които да станат абсолютни монополисти в съответните си индустрии, или пък стоките, които внасят да не бъдат облагани с мита и други форми на данъци.
Трети представляват интересите на производителите от определена индустрия. Те търсят икономически протекции срещу вноса на по-евтини и качествени стоки от техните и т.н.
Групите със специални интереси са сред най-големите дарители на различните политически кампании, а членовете им често пъти съставляват ядрото от избиратели на една или друга политическа партия.
Тези от нас, които не членуват в група със специални интереси трябва да знаят едно нещо. Независимо дали гласуваме или не, ние плащаме за преференциите, които групите със специални интереси получават от политиците, било то под формата на завишени данъци, редуциране на икономическите и индивидуалните ни свободи или по някакъв друг начин.
Какви са методите на групите със специални интереси?
Групите със специални интереси използват най-често следните три метода за постигане на целите си: извличане на икономически ползи по политически път, "хващане" на регулаторите и "демосклероза".
I Извличане на икономически ползи по политически път
Придобиването на монопол върху дадена индустрия, продукт или услуга по законов път e един от начините по които групите със специални интереси извличат икономически ползи от политиците. Това обяснява защо в България често се създават закони, които се оказва, че облагодетелстват само една нищожна по размер прослойка от обществото.
II. "Хващане" на регулаторите
"Хващането" на регулаторите се състои в упражняване на натиск от страна на групите със специални интереси върху държавните реулационни институции с цел използването им за тяхна печалба. Икономическият стимул за това е силен. Чрез "хващането" на държавните регулатори, групите със специални интереси могат да постигнат следните неща:
- да създадат изкуствено търсене за техните стоки и услуги
- да накажат техните пазарни конкуренти (смърт за "капитализъмът" и "империализъмът")
- да генерират за себе си финансови субсидии от държавата, ЕС и различни международни организации
- да озаконят нагласяне в тяхна полза на цените на стоки и услуги
- да издигнат бариери срещу навлизането в тяхната индустрия (или регион от страната) на потенциални конкуренти
- да ограничат производството на заместители на техните продукти и услуги.
Когато дърхавните регулационни институции са "хванати" по този начин, интересите на групите със специални интереси са поставени над обществените интереси.
III. "Демосклероза"
Демосклерозата е процес чрез който групите със специални интереси се опитват да запазят извоюваните си вече придобивки. В резултат на това, законите и държавните програми които им ги предоставят могат много трудно да бъдат елиминирани, независимо, че всеки път когато предстоят избори политиците обещават да реформират системата и променят законите в полза на общественото благо. Това е и ролята на лобистките организации. Те лобират политиците за да бъдат запазени политическите придобивки на групите със специални интереси.
Как давещите се могат да спасят себе си?
Ако искаме да имаме функциониращо здравеопазване, в училищата ни да се говори на български, границите ни да бъдат защитени от чужда агресия, да правим бизнес без бюрократични пречки и нелоялна конкуренция, полицията да oпази семействата и собствеността ни от криминални актове и т.н., пред нас има само една алтернатива. Да се обединим зад един, два или повече въпроси, които са важни за нас, да си изберем няколко морални принципи към които да се придържаме без да налагаме политическите си убеждения един на друг и ДА ОСНОВЕМ НАША СОБСТВЕНА ГРУПА СЪС СПЕЦИАЛНИ ИНТЕРЕСИ. Очевидно в момента това е единствения модел, който е тестван и работи в България и поради това няма смисъл да преоткриваме “топлата вода”. Както десните, така и левите, така и центристите имат нужда от адекватно здравеопазване. Защо да не се обединим с цел постигането на пълна здравна реформа (примерно), вместо да оставяме политическите ни различия да ни разделят?
Който иска политическата ни подкрепа нека ни предостави “политически лост” чрез който сами да реализираме целите които сме си поставили. Място за обещания и уговорки няма да има.
Какви трябва да бъдат следващите ни стъпки?
- Разпространете тази статия до колкото може повече хора.
- Проверявайте този блог (http://ikonomikazamasite.blog.bg) за повече информация относно тази идея.
- Ако искате да се включите в реализирането на идеята още от самото начало оставете коментар под тази статия (в блога) с някакви координати за връзка.
|
Спасението на давещите се,е дело на самите давещи
