2007-а - годината на политическото влечуго

Президентът, премиерът и тройното управление остават най-голямото зло за нацията
Велизар Енчев


Първата година от българското еврочленство си отива, а с нея идва и една тъжна равносметка за честните граждани, които не живеят от криминалната приватизация или от държавните бордове. Ако трябва да обобщим в едно изречение икономическата политика на тройното правителство, то ще звучи така - през 2007-а кабинетът на Сергей Станишев възприе консервативния модел на Маргарет Тачър от 70-те години на миналия век, който фаворизира финансовата стабилност и жертва социалната стабилност. Поради това, точно преди една година стартираха протестите на българските пенсионери, които всеки четвъртък, в продължение на осем месеца, заливаха площад "Александър Невски" в столицата. На улицата излязоха лекарите и медицинските сестри. Нацията стана свидетел на най-голямата в българската синдикална история учителска стачка. Към масовите протести се присъединиха лесовъдите, учените, работещите в социалните домове.
Като открит последовател на крайно дясната Тачър и таен почитател на Пиночет, социалистът Станишев хвърли целия ресурс на администрацията и полицията срещу протестиращите. Вярната му полицейска маша Румен Петков влезе в историята на българската полиция като първият български министър, наредил на жандармите си да арестуват и бият пенсионерите. Вината на хората в третата възраст е, че дръзнали да застанат пред парламента и да скандират "Мафия" и "Искаме си пенсиите". Ако родоначалникът на социалистическото движение в България Димитър Благоев бе видял как социалистически премиер и вътрешен министър разгонват с палки пенсионери, той сигурно ще се обърне в гроба. Защото ще види, че неговата партия е узурпирана от мафиотизирани политици и криминални типове, самообявили се за политически елит и наследници на Дядо Благоев.
В срамния летопис на потушената учителска стачка влезе и просветният министър Даниел Вълчев, който заслужи приза за най-коварния и безсърдечен български министър в последните 20 години. За финансовия министър Пламен Орешарски трябва да се отдели специална глава в българската икономическа история. Защото през 2007-а той се прояви като най-антисоциалния и най-безгръбначия министър. Антисоциален, защото в нито един момент не прояви разбиране за справедливите искания на учителите и пенсионерите.

Безгръбначен, защото за минути промени консервативната си логика, когато преди местните избори Станишев му нареди да намери пари за повишение на пенсиите. Същият Орешарски осъди преди три години превъртането на българския външен дълг от долари в евро и нарече това действие на Милен Велчев финансово престъпление. Преди ден Орешарски и Велчев заедно пробутаха Бюджет 2008 в парламента, дори си правеха взаимни комплименти за финансовата си гениалност. Подобно политическо поведение в цивилизованите страни се определя с най-остри епитети. Но, аз ще си позволя по-умерено определение за министър Орешарски - финансово влечуго, готово да закопае всяко социално съсловие, ако това е в интерес на господарите му.
А какво да кажем за най-голямото политическо зло на българския преход - президентът Георги Първанов, който през 2007 г. може да спечели наградата за политическо безочие. Той нито веднъж не подкрепи каузата на пенсионерите, учителите и лекарите. А се бе самообявил за социален президент! Първанов публично коленичи пред "господаря на света" Джорд Буш и му подари четири военни бази. Така стана първият държавен глава на България в последните 13 века, доброволно отказал се от територия и държавен суверенитет, обявявайки това за цивилизационен подвиг. Президентският цинизъм се прояви и в иракския казус - главнокомандващият армията продължи мандата на българския окупационен корпус в Ирак, а през 2008-а се готви за нова визита в иракската пустиня в пълна бойна униформа. Въпреки че "Стара Европа" напусна Ирак, а почти всички нови членки на ЕС се изтеглиха от срамната мисия, Първанов упорито следва инструкциите на Буш и командирова ново пушечно месо в лагера Ашраф.
Човекът, който пишеше трогателни писма до диктатора Слободан Милошевич и се кълнеше в славянско-православната кауза, през 2007-а ратуваше за нови цивилизационни хоризонти - от Босфора до Атлантическия океан.
През 2007-а Първанов даде ясни сигнали, че новата му политическа любов се нарича Бойко Борисов. Държавният глава направи невероятен жест към столичния кмет - само няколко часа след чужда публикация за криминалното минало на Борисов, президентът нарече разкритията в американското издание "Конгрешънъл куотърли" антибългарски пасквил. Но когато в британско издание презрително нарекоха Сергей Станишев "кукла на конци на българската олигархия", съпартиецът му Първанов замълча. Така отново се очерта моралният портрет на Георги Първанов, способен да продаде и предаде всеки, ако това е в негов интерес.
През 2007-а се говореше малко за политическия труп Симеон Сакскобургготски и почти нищо за милионера в зелено Ахмед Доган. Първият нервно събира остатъците от катастрофиралия жълт кораб, но все още е спокоен за имотите си. Вторият повече от всякога е пълновластен господар на България и не крие имперското си положение в българския политически живот. Защото при такъв безпомощен в професионално отношение премиер и при такъв зависим от имотите си бивш морах, какво друго му остава на Ахмед Доган, освен да дърпа конците на държавната машина и да събира комисионните.

В този предколеден анализ не бива да пропуснем и безличния военен министър. Той има шанса да се влее в редиците на богатите българи, защото предстоящите военни поръчки за френски корвети и американски "фантоми" могат да го поставят в книгата на Григор Лилов "Най-богатите българи". Последното бе прозряно дори от БСП, която изрази притеснението си от корупцията в армейските редици при предстоящите покупки на бойна техника за милиарди. Което означава, че червените барони се боят от жълтата армейска мафия, дълбоко окопала се във финансово-икономическия блок на войската.
Ако трябва да опишем българската 2007-а с азиатския календар, най-точното име на тези 12 месеца е едно - годината на българското политическо влечуго. Изпълзял от скромната си бърлога, някога дребният политически екземпляр заплашва да се превърне в огромен динозавър. Той държи парите, земите и имотите на почтените българи. Той ще приватизира дори и болниците, защото и от здравето на болните българи може да се печели много. Това алчно и опасно политическо животно трябва да бъде въдворено на полагащото му се място - в Централния софийски затвор.
Може би 2008-а ще ни донесе подобни изненади. Или поне няма да ни направи още по-бедни...
Блажени са вярващите!