За Бойко властта е паница, която трябва да се отопи

Борисов бърза, докато не е изтекъл срокът му на годност в политиката
Яна Крумова


Властта е като тая паница, трябва да я доотопиме!" Това заявил Бойко Борисов пред чиния с боб и нагледно показал как се прави това като късал големи залъци хляб и огребвал ръбовете й. Това се случило през 2001 г., веднага след парламентарните избори, на които властта взе Симеон, а Борисов направи своя старт в политиката от бодигард на главен секретар на МВР.
Тази случка е широко коментирана в НДСВ-средите и за нея свидетелстват присъствали депутати и министри от кабинета на царя. Защо е ял боб Борисов, ще попитате. Ами защото тогава Симеон се правеше на любител на българската национална кухня, по която толкова много копнеел от дете и домакините му нагостили него и свитата му с народни манджи - от сарми и мусака до боб. За 4 години управление царят и Бойко успяха доста нещо да "утопят". Единият си върна имотите в разрез със закона и стана милионер в евро, другият се сдоби с частна банка, през която минават плащанията на данъците и осигурителните вноски.
Днес Симеон е хвърлил око на европейската тарелка и се гласи за поста европрезидент. За него българската копанка вече не е интересна пък и винаги може да пусне един залък в нея и да си кусне. Бившият му телохранител едва ли ще му откаже, при положение, че царят се готви да му "завещае" територията център-дясно, която някога битуваше НДСВ.
За достоверността на гореописаната случка говори ясно изказването на Бойко Борисов на срещата му с новоизбраните кметове и общински съветници от ГЕРБ в зала 1 на НДК в събота. "С този бюджет, направен от тройната коалиция, няма да ни остави нищо от държавата." - угрижи се неформалният лидер и призова за курс към предсрочни избори. Което ще рече следното - Ако БСП, ДПС и НДСВ топят енергично още 2 години, като вземем властта за нас ще е останала една полирана и облизана държавна паница. Я, да им я вземем под носа докато все още е останало нещо мазно по краищата й.
Това, изглежда, е единственият аргумент, с който Борисов иска властта сега, по възможност цялата. До скоро той обясняваше как най-малкото ГЕРБ има сметка от предсрочни избори. И аргументите му бяха логични. Първият и основен е, че, за да има преждевременен вот кабинетът трябва да бъде свален.

Това става по два начина. Чрез вот на нeдоверие, гласуван от парламента и чрез оставка от страна на министър-председателя. И двата, на този етап е напълно невъзможно да се случат. Ясно е, че опозицията не може да събере необходимият брой гласове в НС, а Станишев в момента не прилича на човек, който се готви да хвърли оставката си. Точно обратното - той отчете успех за БСП на местните избори, като се има предвид факта, че социалистите спечелиха почти същия брой гласове, колкото и "явлението" ГЕРБ.
В речта си пред новите кметове Борисов без да иска призна, че най-големите му страхове идват от факта, че ГЕРБ не е нищо друго освен сезонна модна политическа линия. Ако партията му беше трайна тенденция софийският кмет нямаше така истерично да иска предсрочни избори. Бойко не е лишен от инстинкт за оцеляване и явно усеща, че след сравнително добрата котировка преди месец, иде сезонно намаление, после преоценяване и накрая партията му ще се окаже на щанда - втора употреба, а може и в гаража, на който пише "Всичко за 1 лев". Явно Борисов вече усеща колко нетрайно и неблагонадеждно нещо е това - избирателят, и се опитва трескаво да съсредоточи вниманието му върху себе си. Защото голата политическа истина е проста - за Борисов, не за ГЕРБ, а лично за него гласуваха, и то протестно, разочарованите българи. За нито един политик не е престижно, когато му се каже, че е обрал протестния вот, но в случая това е факт. Тези 596 626 избиратели, дали вота си за Бойко, са хората, които казват: Всички политици са маскари, но този поне ме забавлява от екрана. Защо да не го погледам 2 години пък после ще видя какво ще правя. В този дух са и коментарите във форумите, в които читателите признават, че са гласували за Борисов от мазохизъм и за екшъна - да го погледат как се дърля и да послушат политическите "бисери", които ръси щедро. За тях отсега е сигурно, че неговото шоу скоро ще им писне и тогава ще го изпратят обратно там, където, по тяхното мнение, е мястото му - "да пази некой паркинг".
Другата основна причина за Бойковото нервничене е доста скромния, откъдето и да го погледнеш, резултат на местните избори. Да събереш 596 626 избиратели, гласували лично за теб, при това в момент, който социолозите отчитат, че за теб е пиков, е доста скромен резултат. Особено, като се вземат предвид огромните претенции на Бойко за феноменалност. Да си припомним, че Волен Сидеров събра на президентските избори 650 000 гласа личен вот!

Защо избирателите са гласували лично за Борисов, а не за ГЕРБ? Защото за тях ГЕРБ е размито понятие, партия без цел и програма. Дори не е ясно лява ли е дясна ли е. Единствено името на Бойко Борисов пълни със съдържание кухата черупка ГЕРБ. А той пък, като в една тв-реклама, претендира за мултифункционалност. Учил се на политика от Тодор Живков и от царя, скачал по сините митинги в зората на демокрацията, но с партиен билет на БКП в джоба... С подобни изказвания Бойко само весели народа и го предизвиква да гласува напук. Затова и приказките на Цветан Цветанов, че ГЕРБ била стабилна величина и реална алтернатива, са дрън-дрън.
Опитите на Борисов да изземе електората на АТАКА също скоро ще крушират, като се има предвид, че съучредител на ГЕРБ му е Сезгин Мюмюн - една твърде нечистоплътна личност, от която се гнусят както в ДПС, така и турците, напуснали редиците на Доган. Също - 30-те кмета-мюсюлмани, които Борисов вкара във властта, и за които последното нещо, което може да се каже е, че са български патриоти.
Да не говорим за отношението му към Доган, който според Борисов, хем е заплаха и в същото време си остава гениален политик.
"Ние идваме!" - това е посланието на Бойко от сбирката му в събота. Ако иска да е веднъж честен кметът просто трябваше да каже - "Аз идвам!" и нося дебел комат в ръка, защото е време да топя. Разбираме зора му - след две години залците му ще са мухлясали, но не можем да му помогнем. Повечето стока, която се предлага в политиката е с кратък срок на годност.