Предизборен панаир весели държавата
Стефан Солаков
Телевизионният водещ беше обзет от тиха истерия. Поканеният от него гост трудно загряваше, че журналистът играе за неговия "отбор" и сипеше глупост след глупост. Вместо да изпише вежди, Милен Цветков без да иска "вадеше очите" на Мартин Заимов. Кандидатът на десницата трудно вдяваше, че е недопустимо един бъдещ кмет да троши плочките в парка по време на предизборната си агитация. Хилеше се изкуствено при всяка своя лъжа, а зрителите с насмешка си спомниха за неговия лозунг: "Ще накарам София да се усмихва".
Експерти по предизборна реклама окачествиха поведението на Заимов като инфантилно. Неясните клипове, в които кандидатът мести нещо от един ъгъл в друг и накрая като фокусник вади голямото синьо сърце, се определят като върха на виртуалното безумие. Още по-стряскащо е поведението му пред телевизионните камери, където Мартинчо се опитва да се представи като свирепо "юпи", а на практика се появява един не особено адекватен политически измамник.
Малцина от читателите ще си спомнят как преди десетина години в качеството на отговорен фактор на БНБ г-н Мартин Заимов заложи в европейски банки огромно количество златни монети с висока нумизматична стойност. Като основание за това изпразване на националния ни трезор беше посочена необходимостта да се гарантира валутният борд, наложен на България от МВФ. Никой не обясни обаче каква е гаранцията, че младият банкер Заимов няма да се облагодетелства лично от комисионните, които се полагат при такава крупна финансова операция.
Изборът на кмет преди всичко е свързан с доверието на гласувалите за него граждани. "Аз обичам София", убеждава ни Заимов чрез основния си политически лозунг, който буквално е откраднат от широко известното лого на Ню Йорк. Любовният зов обаче ни е отправен от кандидат, който отдавна е доказал, че не обича никого, освен себе си. С лекота Мартин се отказа от прочутия си дядо ген. Заимов, благодарение на когото цялата му фамилия се къпеше в благоденствие по време на тоталитарния режим в България. Колите на УБО разнасят от пиле мляко само за избраници и малкият Мартинчо тъне в комунистически разкош. Днес той безмилостно отсече ръката, която щедро го е подкрепяла, докато останалите българи се редяха на километрични опашки за дефицитни стоки от първа необходимост. Както сега Мартинчо се отказа от дядо си, преди години пък се отрече и от баща си. Без да му мигне окото захвърли бащината фамилия Голдсмит, само и само, за да бъде вписан в номенклатурния елит, обслужван от ЦК на БКП. За да стигне до годините на "демокрацията", когато като истински Шейлок залага златните активи на България при еврейските лихвари.
Заимов всъщност е част от партийната каста на БКП, превърнала се по-късно в БСП. Почти всички по-важни състезатели за кметския стол на София са блуждаещи електрони, откъснали се от ядрото на Столетницата. Бойко Борисов и Тити Папазов са най-ярките представители на тази социалистическа мимикрия. Като истински син на "комунистическия полк" генералът привидно се дръвчи на БСП, но го прави по-скоро като обидено дете, отколкото като яростен опонент. Папазов пък съзнателно се държи като политически шут, за да прикрие основната задача, която му е поставена - да разсейва вниманието на електората и да осуетява и най-малката възможност за някакво обединение на десницата.
Най-брутално обаче е поведението на ДПС, което за първи път се втурва в битката за София. Ахмед Доган действа като истински джамбазин - разтворил е широко кесията, напълнена му от финансовите обръчи, и поголовно закупува необходимите политически добичета. Повечето от тях са екзотични представители на софийския ъндърграунд. Гибони, Крикове, съмнителни гадатели, нощни пеперуди - на трансферния пазар ври и кипи. Коварният Сокол не случайно се е прицелил в популярен футболист, известен още като "радостта на народа". Отмъщавайки на левскарите за техните антитурски лозунги, в същото време той купува и гласовете на много софиянци, свикнали да живеят единствено с футболните си страсти. Залагайки пък на популярна мутра, наречена Крика, ДПС всъщност плюе в лицето на съдебната ни система, която безуспешно се опитва да закопчае известния със скандалите си побойник. Екзотичен е изборът и на една дама, която стана популярна с това, че предоставя на тайните ни служби компаньонки, способни да организират компромати срещу видни политически личности в това число и някои европейски комисари. Обединяващите черти на кандидатите на ДПС са две: ламтеж за пари и склонност към предателство. За кратко време Гибона и братята гадатели се сдобиват с апетитни имоти край морето, а почти всички състезатели от "турската кавалерия" са предали някого: един - любимия си отбор, друг - телевизията или вестника, в който е работил досега. Отговорник за тези съвременни еничари на ДПС е един менте-професор, който пък е символ на съвременната продажност сред българската интелигенция. Впрочем трудно бихме причислили към това съсловие човек като Людмил Георгиев, който с такава лекота зачеркна турското робство и националната идентичност на българите.
Изборният маратон 2007 приближава към своя финал. Участниците в него трудно ще изненадат с нещо ново претръпналите български граждани, свикнали на най-причудливи изпълнения от страна на политическите играчи. Вместо запомнящи се и рационални програми за развитие на общините, участниците в предизборния цирк се заливат с компроматна помия, удрят си подли шамари и отчаяно се мъчат да привлекат вниманието на отегчената публика, докато техните партийни кукловоди крадат като за последно от общинските каси. Нищо ново под българското слънце. Сто години след своя родител Алеко, нашенският бай Ганьо отново се вихри в предизборна шумотевица.
|