Гласувайте, европейско е!
Магдалена Ташева


Вече 18 години, дойдат ли избори, неолибералните политикани започват да набиват в главите на българските избиратели, че въздържането от гласуване е форма на протест - срещу криминалния генезис и още по-криминалната политика на "елита", срещу камуфлажното му разделение на БСП, НДСВ, ДПС и СДС-тата. Изписаха се тонове публицистична плява, поднасяна със заглавия като "Народът отсвири политиците", "Очаква се ниска избирателна активност и то с основание" и пр., които ласкаят негласувалите, хвалят ги, потупват ги съчувствено по рамото. Внушават им, че в ЕС и САЩ хората също не си правят труда да гласуват, ако нито един от кандидатите не им харесва. Че и там избирателната активност е ниска по принцип. Тази манипулация разчита на ниско национално самочувствие у много българи, на култивирания (от същата "политическа класа") комплекс у средния българин, че не е съвсем европеец, че тепърва може да стане такъв - някога, в бъдещето, ако "се стреми към Европа", ако подражава на европейците.
Това са много големи глупости! Няма по-голяма лъжа от твърдението, че в Западна Европа не гласуват! Доказват го данните на десетките западни институти за изследване на демокрацията.
Пълна база данни за избирателната активност по държави има базираният в Стокхолм Международен институт за демокрация и електорално съдействие (International Institute for Democracy and Electoral Assistance - съкратено International IDEA). Ето какво пишат там: "За последните 60 години - от 1945 г. досега, Западна Европа е шампион с 83% средна избирателна активност. В Белгия, Малта, Люксембург и Австралия, където за негласуване се налага глоба, тя е 92.5%. В Италия гласува 90% от електората. По-ниска е била активността в Ирландия - 73.2%.
Само веднъж за 60 години активността е падала под 60% - във Великобритания на парламентарните избори през 2001 г. Преди това в същата държава толкова ниска избирателна активност е имало само през 1918 г. В Канада средната избирателна активност е била 75%. Най-ниска, 53%, е средната избирателна активност в Латинска Америка."
В Европа под "ниска" имат предвид избирателна активност от 60%, която се тълкува като криза на легитимността на управлението и дестабилизация на държавността. (European Journal of Political Research, Vol. 46 Issue 6, pp.797-822, October 2007).

Истината е, че в ЕС хората гласуват масово, включително и на балотажите. Във Франция, на президентските избори на 22 април т.г. гласуваха 85% от имащите право на глас. (Би Би Си, 23 април 2007 г.). На втория тур (6 май) гласуваха 80.4%.
В Германия на 18 септември 2005 г. 77.7% от имащите право на глас гласуваха за парламент. На предишните избори, през 2002 г., гласуващите са били 79%.
В Италия на парламентарните избори на 9 април 2006 г. гласуваха 83.6% от имащите право на глас. На предишните избори през 2001 г. гласуваха 81.4%. (АНСА, 11 април 2006 г.) В Испания на изборите за парламент на 14 март 2004 г. гласуваха 77.2% от избирателите.
Но и тези стойности са "ниски" в сравнение с протестантския Север. Скандинавските избиратели са железни - те не пропускат избори. В Швеция на парламентарни избори на 17 септември 2006 г. гласуваха 82% от избирателите. В Холандия на парламентарните избори на 22 ноември 2006 г. гласуваха 80.1% от избирателите. А в Норвегия на последните избори за Стортинг (парламент) през 2005 г. гласуваха 77.4% - с 1.9% повече отколкото на парламентарните избори през 2001 г. В Дания през последните 60 години избирателната активност не е падала под 80%. На европееца не му и хрумва, че негласуването може да бъде "протест". Ако нито един от кандидатите не му харесва, гласува за най-малкото зло.
На местните избори в ЕС активността е малко по-ниска, но пак е двукратно по-висока, отколкото в България. Във Франция през 2001 г. 67% гласуваха за местна власт. (Ройтерс, 17 март 2001 г.) В Словения избирателната активност на местните избори през 2002 г. беше средно 72.1%. В Норвегия на 10 септември тази година в местните избори участваха 61.2% от избирателите.
В България десетината собственици на частни демоскопски ателиета и този път се избиха да повтарят, че избирателната активност нямало да мине 45-48%, за да създадат нагласа за отказ от гласуване. Така те помагат на върхушката да се възпроизвежда във властта. Първо, само при много ниска избирателна активност т.нар. твърди ядра (клиентелите) на партиите-картели, плюс купените цигански гласове, могат да формират достатъчно голям процент, за да им гарантират местната власт. Само ако половината българи не гласуват, процентите на турската партия нарастват достатъчно, за да оправдаят "преяждането" й с власт. "Ние обръщахме внимание на опасността от висока избирателна активност", заяви Боряна Димитрова (Алфа Рисърч) на 13 ноември 2001 г., когато нейният клиент Петър Стоянов загуби изборите. Преди изборите през 2005 г. двама популярни ТВ водещи убеждаваха с месеци зрителите си да не гласуват. Единият даже показваше как да зачертаят "отгоре до долу" бюлетината. Такова чудо в Европа никога не е имало!

Ако 85% от българите, подобно французите и скандинавците, бяха гласували на парламентарните избори през 2005 г., сега съдбата на българското образование нямаше да бъде в ръцете на парвенютата Лютви Местан и Мокадес Налбант, натикани преди 30 години във ВУЗ с привилегията "турчин". Кого наказахме с нашето негласуване през 2005 г.? И защо сега се чудим, че българското образование е пред срив?
Второ, неолибералните политикани се мъчат да оправдаят липсата на представителност на управляващата върхушка в България с лъжата, че и в ЕС е така.
Натискът за отказ от гласуване има и дългосрочна цел. Върхушката не иска народът да разбере, че той може да я смени, че от него нещо зависи, че той има думата. Затова у нас не се провеждат и референдуми - дори по въпроси като присъединяването към ЕС, които несъмнено ще получат народното одобрение.
Законът е такъв, че и само 1% от нас да отидат до урните на 28 октомври, кметове и съветници ще бъдат избрани - сред онези, които през последните 18 години създадоха партиите-картели и търговията с гласове. Не гласуваме ли, ще накажем само себе си с още 4 години общински грабежи, заменки, безнаказани убийства. За да ги изхвърлим от властта има само един начин - като гласуваме масово в неделя. Европейският начин.